Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Да, да, влезте.
Денби вдигна нетърпеливо глава от купчина анамнези.
— Доктор Блесинг — каза той. — Има ли някаква промяна?
— Роби Бишоп ли имате предвид?
Денби изкриви уста в полуусмивка.
— Че кой друг? Твърдим, че се отнасяме еднакво към всички пациенти, но не е никак лесно всеки път, когато влизаш или излизаш от болницата, да минаваш през кордона от футболни запалянковци. — Той се завъртя на стола си и погледна през прозореца надолу към паркинга. — Сега са дори повече, отколкото бяха, когато се върнах от обяд — завъртя се отново към Елинор, която понечи да заговори. — Как мислите, дали считат, че присъствието им може да повлияе по някакъв начин на болестта? — тонът му беше по-скоро замислен, отколкото циничен.
— Зависи доколко вярват в силата на молитвата. Действително видях двама да стоят в един вход и да четат молитвите от розария1 — тя сви рамене. — Но това като че ли не помага на господин Бишоп. Състоянието му непрекъснато се влошава. Течността в белите му дробове се увеличава. Бих казала, че дишането става все по-затруднено. И дума не може да стане за прекратяване на командното дишане.
Денби прехапа долната си устна.
— Значи не реагира на азидотимидин?
Елинор поклати глава.
— Не се забелязва нищо подобно засега.
Денби въздъхна и кимна.
— Проклет да съм, ако разбирам какво става. Е, така е. Случва се понякога. Благодаря, че ме уведомихте, доктор Блесинг — и той отново насочи поглед към купа листа пред себе си, с което показваше, че разговорът за него е приключил.
— Има обаче нещо…
Той я изгледа, повдигнал вежди. Изглежда искрено се интересуваше от това, което тя искаше да каже.
— Нещо свързано с господин Бишоп?
Тя кимна.
— Знам, че звучи налудничаво, но обмисляли ли сте възможността за отравяне с рицин?
— Рицин ли? — повтори Денби леко засегнат. — Как, по дяволите, един футболист от висшата лига би могъл да погълне рицин?
Елинор не се предаваше.
— Нямам представа. Но вие сте невероятен диагностик, и когато дори вие не можахте да откриете възбудителя на болестта, си помислих, че може да е и нещо по-нестандартно. Казах си, че може пък да е отравяне. Проверих в базата данни и установих, че всички негови симптоми отговарят на симптомите на отравяне с рицин — отпадналост, температура, гадене, задух, кашлица, едем на белите дробове и болки в крайниците. Като добавим и факта, че не реагира на нито един от прилаганите медикаменти… Не знам, но съвпада така, както не съвпада с нищо друго.
Денби я изгледа озадачено.
— Струва ми се, че сте гледали прекалено много епизоди от „Фантоми“, доктор Блесинг. Роби Бишоп е футболист, а не служител от КГБ, преминал на наша страна.
Елинор впери поглед в пода. Тъкмо от такава реакция се беше опасявала. Но причината, която я накара да прекрачи прага, все пак съществуваше.
— Знам, че звучи смешно — каза тя. — Но никой от нас не успя да намери алтернативна диагноза, която да обяснява всички симптоми, както и факта, че пациентът не реагира на нито едно от лекарствата, които опитахме — тя вдигна очи. Той бе наклонил глава на една страна, и макар да бе стиснал устни, в очите му се четеше интерес към думите й. — Това, което казвам, няма за цел да ви поласкае, а да ви накара да приемете сериозно мнението ми. След като дори вие не сте в състояние да обясните клиничната картина на болестта на Роби Бишоп, не мисля, че изобщо може да съществува лесно обяснение, свързано с някаква вирусна или бактериална инфекция. Остава единствено отрова. А единствената отрова, която би обяснила състоянието му, е рицин.
Денби скочи на крака.
— Но това е лудост! Рицинът се използва от терористи. От шпиони. Как, по дяволите, рицин се е озовал в организма на футболист от висшата лига?
— Ако позволите, бих казала, че това не е наш проблем — отвърна Елинор.
Денби потри лице с длани. Никога досега не го бе виждала смутен, камо ли пък развълнуван.
— Всичко по реда си. Длъжни сме да проверим дали предположението ви е правилно — той я изгледа очаквателно.
— Можем да направим тест за рицин. Но дори да разполагат с необходимия антиген и да дадат предимство на изследването, няма да получим резултатите по-рано от утре.
Той си пое дълбоко дъх и видимо се овладя.
— Започвайте да действате. Вземете лично кръвните проби и ги отнесете в лабораторията. Аз ще им се обадя още сега, да знаят какво ще им занесете. Можем да започнем лечението… — Денби спря като застрелян и долната му челюст провисна. — О, по дяволите — той затвори за миг очи. — Не съществува никакво шибано лечение, нали?
1
При католицизма — последование от молитви, четени в твърдо установен ред — Бел.прев.