Кървав лабиринт

Майка й пое с нежелание грижите за момчето. Но нямаше голям избор, защото успяваха да се издържат единствено благодарение на заплатата на дъщеря й. Ванеса си спомняше достатъчно добре собственото си детство, за да съзнава на какъв режим осъжда сина си. Опитваше се да не мисли за това как прекарваше дните си Тони и не го окуражаваше да говори с нея за това. Имаше си достатъчно грижи с ръководенето на натоварен отдел за управление на персонала, а после и с работата по основаване и развиване на собствена фирма. Наслаждаваше се на предизвикателствата на работата, но нямаше излишна енергия, за да отделя внимание на някакво хленчещо хлапе.

Трябваше да му се признае, че той възприе доста бързо този факт. Разбра, че трябва да се примирява, да мълчи и да прави това, което му се каже. Когато се самозабравеше и заподскачаше около нея като малко кученце, няколко остри думи бяха достатъчни, за да спукат сапунения мехур на оживлението му.

И въпреки всичко той беше пречка за нея. Нямаше никакво съмнение, че е така. През онези години никой мъж не бе склонен да приеме чуждо дете. Детето беше спънка и в професията й. По времето, когато развиваше фирмата си, й се налагаше да свежда пътуванията до минимум, защото майка й започваше да вдига скандали, ако се наложеше да остава по-често сама с малкия. Заради Тони Ванеса бе пропускала шансове, не бе успявала да се възползва пълноценно от установени контакти и прекалено често й се бе налагало да наваксва изоставания.

А в замяна на това не беше получила нищо. Децата на други жени се бяха оженили, бяха им осигурили внуци. Снимки на бюрото, теми за разговор в почивките между заседанията, семейни почивки в слънчеви страни. Всичко това служеше за разбиване на леда между колеги, за укрепване на собственото самочувствие. А това бяха тухлите и хоросанът, с които се градяха професионални отношения, които на свой ред развиваха бизнеса и осигуряваха пари. Постоянните провали на Тони означаваха, че Ванеса трябваше да работи още по-усилено.