Кървав лабиринт

Госпожа Чакрабарти поклати глава и се засмя тихо.

— Доктор Хил, някакъв човек е разсякъл с брадва капачката на коляното ви. Бъдете благодарен, че болницата в града, където живеете, е прочута с ортопедичното си отделение. На друго място можеше да си лежите и да се питате дали изобщо ще проходите някога — тя кимна за сбогуване. — Някой от колегите ще присъства утре, когато свалят дренажа и шината. След това ще видим как ще се развият събитията.

Тя се отдалечи от леглото му, а свитата се движеше в строен ред зад нея. Един от студентите притича, за да й отвори вратата, и лекарката едва не се сблъска с Карол, вдигнала свитата си в юмрук ръка, за да почука. Стресната, госпожа Чакрабарти отстъпи малко назад.

— Извинете — каза Карол, погледна ръката си и се усмихна смутено. — Просто исках да почукам.

Отстъпи настрани, за да може лекарката да мине покрай нея, влезе, натоварена с пазарски торби, и вдигна вежди, поглеждайки към Тони.

— Това ми напомняше на визита на кралска особа през Средновековието.

— Не си много далеч от истината. Това бяха госпожа Чакрабарти и личните й роби.

— Какво ново? — попита Карол, докато оставяше торбите и поставяше полека лаптопа на масичката до леглото на Тони.

— Вероятно няма да мога да мръдна от тук още една седмица — отвърна той мрачно.

— Само една седмица! Божичко, тя трябва да е много добра. Предполагах, че лечението ще отнеме доста повече време — Карол започна да вади покупките си от торбите. — Джинджифилова бира, напитка от глухарчета и репей2, обикновена лимонада. Печени ядки. Книгите, които поиска. Всички игри Tomb Raider с Лара Крофт. Желирани бонбони. Моят iPod. Твоят лаптоп. Освен това… — тя измъкна със замах някакъв лист. — Кодът за достъп до безжичния интернет на болницата.

Тони изигра подчертано удивление.

— Впечатлен съм. Как успя да се добереш до него?

— Познавам се отдавна със старшата сестра. Обясних колко по-лек ще й стане животът, ако имаш достъп до интернет. Тя прецени, че едно дребно нарушение на болничния правилник е незначителна цена за спокойствието й. Очевидно си успял да направиш впечатление и тук — Карол смъкна палтото си и се отпусна на стола — И то не добро впечатление.

— Благодаря за всичко. Наистина оценявам старанията ти. Не очаквах да дойдеш толкова рано.

— Такива са привилегиите на ръководителя. Но подозирам, че следващия път ще трябва да покажа служебната си карта, за да вляза.

— И защо? — Тони й подаде единия край на кабела за лаптопа. — Някъде зад теб трябва да има контакт.