Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Карол стана и протегна ръка зад стола, за да включи кабела на лаптопа.
— Заради фен клуба на Роби Бишоп.
— За какво става дума?
— Не си ли гледал новините? Роби Бишоп лежи тук, в „Брадфийлд Крос“.
Тони се смръщи.
— Получил е някаква травма по време на съботния мач, така ли? Тук съм толкова откъснат от света, че дори не знам дали сме спечелили.
— Едно на нула за „Виктория“. Но Роби не игра. Предполага се, че се е разболял от грип, но каквото и да е всъщност заболяването, явно е било достатъчно сериозно, защото го приеха тук още в събота. А току-що чух по радиото, че бил преместен в интензивното отделение.
Тони подсвирна.
— Е, очевидно не става дума за обикновен грип. Казаха ли какъв е проблемът?
— Не. Говорят просто за инфекция на дихателните пътища. Но запалянковците са наизлезли до един. Централният вход е удавен в море от жълти шалчета. Доколкото разбирам, се е наложило да включат допълнителна охрана, за да овладеят по-предприемчивите почитателки. Една дори успяла да си намери униформа на медицинска сестра, за да се опита да се добере до него. И съм сигурна, че тя няма да остане единствена. Проблемът е сериозен, защото не може да се прекрати достъпът до такава голяма болница. Пациентите и близките им няма да приемат такова решение.
— Струва ми се странно, че не са го приели в някоя частна клиника — Тони отвори пакета с желирани бонбони и започна да рови в него, докато откри любимия си бонбон — с вкус на пуканки с масло.
— Нито една от частните клиники в Брадфийлд няма необходимата апаратура за лечение на остри дихателни инфекции — така твърди поне приятелски настроената старша сестра. Били идеални за подмяна на става или операция на сливици, но ако ставало дума за сериозно заболяване, решението било единствено „Брадфийлд Крос“.
— Не е необходимо да ми го казваш — отбеляза сухо Тони.
— Ти не си болен — заяви бодро Карол. — Само си пострадал малко повече от обикновено.
Той се усмихна накриво.
— При всички случаи съм готов да се обзаложа, че Роби Бишоп ще напусне болницата преди мен.
Вторник
Понякога не е никак приятно да се окажеш права, мислеше Елинор, докато се взираше в резултатите от лабораторното изследване. Несъмнено сега случаят беше именно такъв. Резултатите от изследването бяха необорими. Рицинът, открит в организма на Роби Бишоп, беше достатъчен, за да го убие няколко пъти поред.
Елинор изпрати съобщение на пейджъра на Денби с молба да се срещнат в интензивното отделение. Докато минаваше по остъкления коридор, който свързваше лабораторията с основната болнична сграда, тя не можеше да не забележи почитателите на Роби Бишоп, чието бдение се обезсмисляше от написаното на листа в ръката й. Една служителка от административния отдел разказваше в кафенето за персонала, че болницата била залята от предложения за даряване на кръв, бъбреци и всичко друго, което би могло да помогне на Роби. Само че вече никой не можеше да дари нищо, което би могло да промени съдбата му.
Докато наближаваше интензивното отделение, Елинор сгъна листа с резултатите и го пъхна в джоба си. Не искаше някой от охраната да забележи случайно написаното на него, докато проверяваха картата, осигуряваща й достъп до отделението. Таблоидите имаха шпиони навсякъде; можеше поне да се постарае Роби Бишоп да изживее достойно последните часове от живота си. Мина покрай охраната и прекоси приемната. Веднага забеляза Мартин Фланаган, който седеше отпуснат в края на една кушетка. Когато я видя, той скочи на крака. Тревогата и оживлението пропъдиха за миг умората от лицето му.
— Има ли новини? — попита Фланаган. Резкият му ълстърски акцент придаде агресивност на безобидния му въпрос. — Господин Денби дойде току-що. Той ли ви повика?
— Съжалявам, господин Фланаган — отвърна автоматично Елинор. — Наистина не съм в състояние да ви кажа каквото и да било точно сега.
Лицето му отново се сгърчи, думите й пропъдиха проблесналата надежда. Той прекара пръсти през прошарената си коса и изражението му стана умолително.
— Знаете ли, не ми позволяват да седя с него. Майка му и баща му са тук, на тях им разрешават — а на мен не. Забраниха ми, откакто го докараха в интензивното. Приех Роби в отбора, когато беше на четиринайсет години. Аз го подготвях. Той е най-добрият футболист, който съм тренирал някога, а има сърце на лъв — Фланаган поклати глава. — Разбирате ли, не мога да повярвам. Не мога да приема, че е толкова зле. Той ми е като син — треньорът отвърна лице.