Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Пит примижа от блясъка на бялата боя, покриваща кораба от вълнореза до кърмовия упор. Качи се по стълбата на борда, където го посрещна старият му приятел командир Руди Гън, шкипер и ръководител на проекта.
— Изглеждаш напълно здрав — каза Гън без усмивка, — като изключим кървясалите ти очи. — Той извади цигара и преди да я запали, предложи една и на Пит, който поклати глава и му показа своята между пръстите си.
— Научих, че си имал проблеми — подхвана Пит.
Лицето на Гън помръкна.
— Точно така. Тъкмо затова помолих адмирал Сандекър да те изпрати тук, а не да си почиваш и развличаш! — сопна му се Гън.
Пит повдигна вежди от изненада. Грубият тон не беше обичаен за Гън. При нормални обстоятелства дребният командир беше сърдечен и весел човек.
— Спокойно, Руди — каза меко Пит, — хайде да се скрием някъде от този пек и ще ми разкажеш за какво става дума.
Гън свали очилата си с рогови рамки и избърса със смачкана носна кърпа потното си чело.
— Извинявай, че избухнах, Дърк, но не помня някога да са ставали толкова много повреди една след друга. А планът на проекта бе разработен и изпипан до най-малката подробност. Затова съм тъй раздразнителен. Дори екипажът видимо ме избягва от два-три дни насам.
Пит сложи ръка върху рамото на приятеля си и се усмихна.
— Бъди сигурен, че и аз ще те избягвам, ако продължаваш да се държиш като проклет малък негодник.
Гън го изгледа за миг безизразно, после като че ли изведнъж се отпусна от облекчение и се разсмя, отмятайки глава назад.
— Слава богу, че дойде — рече той и стисна силно ръката на Пит. — Може и да не успееш да разрешиш нито една от загадките, но поне на мен ще ми е по-леко, като знам, че си тук. Хайде, ела — Гън се обърна и посочи към носовата част, — кабината ми е там.
Пит го последва по една стръмна стълба до следващата палуба и влезе след него в малко помещение, което вероятно е било направено от строител на килери. Единственото удобство, при това голямо удобство, беше вентилационният отвор на тавана, който пропускаше прохладен въздух.
Пит застана под отвора и се остави на въздушната струя да го облее. После яхна един стол, подпря ръце върху облегалката му и зачака Гън да му разкаже за проблемите си.
Гън затвори илюминатора и остана прав.
— Преди да започна, кажи ми какво знаеш за нашата егейска експедиция.
— Чух само, че „Първи опит“ проучва Средиземно море със зоологическа цел.
Гън зяпна от почуда.
— Нима адмиралът не ти е дал никакви подробности за проекта, преди да те изпрати от Вашингтон тук?
Пит си запали нова цигара.
— Защо мислиш, че идвам направо от столицата?
— Не мисля… просто предположих, че…
Пит го прекъсна с усмивка.
— От четири месеца не съм бил дори близо до Щатите. — Той изпусна кълбо дим към вентилационния отвор и проследи с поглед как синкавата мъгла бе бързо изсмукана навън. — В съобщението на Сандекър до теб се казва само, че той ме праща директно на Тасос. Вероятно е пропуснал да спомене откъде ще пристигна и кога. И затова си ме очаквал да падна от синьото небе преди четири дни.
— Още веднъж извинявай — сви рамене Гън. — Прав си, разбира се. Аз си мислех, че два дни ще са достатъчни за твоята алуминиева гъска да те докара от Вашингтон. Когато се забърка в оная каша в Брейди Фийлд вчера, по моите сметки ти вече беше закъснял с четири дни.
— Беше неизбежно. На мен и Джордино ни бе възложено да пренесем по въздуха продоволствия за една полярна изследователска станция, разположена на плаващ леден къс, на север от Шпицберген. Веднага след като кацнахме, се надигна виелица и ни закотви там за седемдесет и два часа.
Гън се разсмя.
— О, значи си летял от лют студ на силен пек, а?
Пит не каза нищо, само се усмихна.
Гън отвори горното чекмедже на малко компактно писалище и му подаде кафяв плик, който съдържаше няколко скици на странна на вид риба.
— Да си виждал такава риба някога?
Пит огледа рисунките. Повечето от тях изобразяваха една и съща риба, но с известни различия във външния й вид. Първата представляваше древна гръцка илюстрация върху ваза, другата — върху парче от римска фреска. Направи му също впечатление, че от всичките рисунки две изглеждаха по-съвременни и стилизирани и изобразяваха рибата в няколко последователни движения. Последната беше снимка на вкаменелост в пясъчник. Пит погледна питащо Гън.