Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Пит изучи още веднъж снимката с вкаменелостта.
— Не ми си струва възможно живо същество да оцелее толкова дълго, без да премине през дълбоки еволюционни промени.
— Невероятно? Да, но се е случвало. Акулата например, каквато я знаем днес, съществува от триста и петдесет милиона години. Морският рак — от над двеста милиони години, без да се е променял. И, разбира се, класическият пример: силакантът.
— Да, чувал съм за него — побърза да каже Пит. — Това е рибата, за която се предполагало, че е изчезнала преди седемдесет милиона години, докато не била открита отново край бреговете на Източна Африка.
— Да — кимна Гън, — силакантът наистина е била сензационна и значима находка навремето, но не може да се сравни с онова, което би спечелил научният свят, ако му пуснем в скута един Тийзър. — Гън си запали нова цигара, а блясъкът в очите му издаваше, че е напълно погълнат от темата. — Нещата се свеждат до следното: Тийзър може да бъде ранният мост в еволюцията на млекопитаещите, като това включва и човека. Онова, което не ти казах, е, че вкаменелостта, намерена в Австрия, показва ясни характеристики на анатомията на млекопитаещите. Издължените крайници и други особености на вътрешните органи говорят за начало на еволюцията в развитието на човека и животните.
Пит отново хвърли бегъл поглед към снимката.
— Ако тази така наречена „жива вкаменелост“ все още плува в първоначалната си форма, как тогава ще може да премине в по-напреднал стадий?
— Всеки растителен или животински вид е нещо като родословно дърво — поясни Гън. — Всеки клон може да възпроизведе потомство, еднакво по големина и форма, а братовчедите от другата страна на планината възпроизвеждат раса от гиганти с две глави и четири ръце.
Пит започна да става неспокоен. Той отвори вратата и излезе на палубата. Горещият въздух го блъсна като гъст облак пара и той потрепери. Толкова разноски, толкова хора, които се трепят от работа, за да уловят една миризлива риба, помисли си той. Кой го е грижа дали нашите предци са били маймуни или риби? Какво значение има това? Със скоростта, с която човечеството върви към саморазруха, самото то вероятно ще изчезне напълно след още хиляда години, ако не и по-малко. Той се обърна и застана на тъмния праг на кабината с лице към Гън.
— Добре — заговори той бавно, — знам какво търсите ти и твоята група от академични умове. Сега единственият ми въпрос е къде се вписвам аз в цялата тази работа. Ако имаш проблеми със скъсани кабели, повредени генератори или липсващи инструменти, не аз съм ти нужен, а добър механик, който знае как да ремонтира и поддържа съоръженията.
Гън го изгледа с недоумение, после се усмихна.
— Аха, значи си черпил информация от доктор Найт.
— Доктор Найт ли?
— Да, Кен Найт, младият човек, който те качи на китоловната лодка сутринта. Той е брилянтен морски геофизик.
— Доста внушително определение — каза Пит. — Той наистина се държа дружелюбно, докато пътувахме насам, но не ми се стори чак брилянтен.
Жегата навън ставаше непоносима, металните леери блестяха заплашително. Пит, без да се замисля, сложи ръка върху перилото и мигом изруга, когато дланта му едва не се залепи за нагорещения метал. Най-неочаквано болката от опарената му ръка го раздразни и той влезе отново в кабината, като затръшна силно вратата след себе си.
— Хайде да подминем тия глупости — рече той рязко. — Просто ми кажи какво чудо очакваш да направя, което да остави един Тийзър върху полицата над камината ти, и аз ще запретна ръкави.