Да започнем отначало

Въртя малката кутийка между пръстите си и гледам надписа: Mala. Себ обожаваше храна с много подправки и това бе любимият му ресторант. Веднъж ме заведе, за да ме изненада, и поръча всевъзможни, непоносимо люти ястия.

При този спомен сълзите неочаквано бликат от очите ми. Бързо ги избърсвам с ръкава. Нямаше да плача, нали?

Перце за китара.

Себ свиреше на китара и имаше дузини перца, пръснати из квартирата. Веднъж се пошегувах, че ще запазя едно и когато стане световна знаменитост, ще го продам по интернет за цяло състояние.

Автобиографията на Барак Обама.

Тази книга е толкова дебела, че заема почти цялата кутия. Вдигам я и разглеждам захабените страници с подгънати краища. Това е неговата книга. Той често я прелистваше и ми каза, че ако я прочета, тя ще промени живота ми, но аз така и не я прочетох. Чувствам разкаяние и я връщам обратно, а очите ми падат върху…

Яркочервена копринена панделка.

От кутията с бельо, която ми бе купил в Ню Йорк за рождения ден. Вътре имаше ефирни дантелени прашки и сексапилен червен сутиен… Все още са в гардероба ми, завити в хартия, защото никога не ги облякох. Е, не можех да му призная, че ми трябва по-голям номер, нали? Вместо това се надявах дупето ми да стане по-малко (или прашките по някакъв магически начин да станат по-големи).

Снимка.

Направена е на сватбата на негови приятели (преди онзи нелеп спор). Той изгледа много красив с костюма, а аз нося една от онези глупави и очарователни шапки. Такава хубава двойка сме… бяхме.

Гледам черно-бялата снимка, забелязвам, че леко се размазва пред очите ми заради сълзите, които заплашват всеки миг да се затъркалят по лицето ми. И този път не се опитвам да ги избърша. Този път заравям главата си в ръце и започвам да изплаквам сърцето си, което буквално кърви.

Не знам колко дълго съм стояла така, преди да почувствам как нещо меко ме докосва. Вдигам очи и виждам Флий да се търка в крака ми. Избърсвам подутите си очи, вземам го и го гушкам, чувствайки топлото му телце до моето. Съжалявам за пропуските. Има толкова много неща, които бих могла да направя по друг начин, толкова неща, които бих могла да кажа, толкова грешки, които бях допуснала… Въздъхвам дълбоко… но вече всичко е безсмислено. Така се случи, сега просто искам да изтрия цялата тази болка и съжаление, да ти прогоня…

— Някога разбивали ли са сърцето ти? — питам Флий, като го гъделичкам под носа. — Не, ти си прекалено умен. Добре, аз ще ти кажа — гадно е — поглеждам към мобилния телефон, който лежи безмълвен на леглото. За секунда мисля да се обадя на Себ, да му изпратя съобщение…

Което е глупаво и смешно. Дори патетично. Ние сме разделени, забрави ли? Той повече не ми е гадже. Освен това, най-вероятно купонясва някъде, забавлява се, смее се — човърка ме нещо отвътре. Гореща вълна от ярост заменя болката ми и аз пия още една голяма глътка текила. Хайде Тес, стегни се, вземи се в ръце. Не му позволявай да разбере, че изплака очите си за него. Къде е гордостта ти, момиче? Заради този мръсник Себ Филдинг!