Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— … ето ни с Тифани и Брандън, които тази вечер се ожениха на живо на Тайм Скуеър!
О, не! А ние не се оженихме! Сменям бързо канала. Отново съм при репортерката, чийто задник зъзне при Лондонското око.
— И така аз съм с Ендрю Котър, лектор в „Културни изследвания“, за да говорим за различните новогодишни традиции и ритуали, които се практикуват на Земята.
Камерата се обръща към Ендрю — дребен плешив мъж с блестяща глава и щръкнали уши, приличащи на антени. Предполагам, че са част от карнавалния му костюм. Поне така се надявам.
— Кажете ми, Ендрю, как празнуват в различните краища на света?
— Добре, Кери — започва весело той. — В Дания хвърлят и чупят чинии по вратите на хората, а във Венесуела всички обличат жълто бельо за късмет и успех…
— Жълто бельо! — смее се репортерката. — Вие с такова ли сте тази вечер, Ендрю?
— Всъщност да, Кери — намига той. — А вие?
— Няма да ви кажа! — отвръща с престорено възмущение тя и двамата се заливат от смях, докато се сетят, че всъщност са на живо. Тя кашля. — А тук, в Англия, ние се маскираме с карнавални дрехи! Хайде да видим някои от най-интересните костюми тази вечер…
Докато пред камерата дефилира върволица от хора със смахнати костюми, аз изпивам още една текила.
Карнавални дрехи.
Не е кой знае колко интересно! Да носиш жълто бельо и да чупиш чинии във вратите на съседите звучи по-смешно и забавно, отколкото да облечеш черен клин от ликра и да си закачиш две пухени ушички. Свалям моите и ги хвърлям на масата. Наистина много секси котенце. Честно казано сигурно съм приличала повече на дърта проскубана котка. Като говоря за котка, къде е Флий?
Неочаквано чувам силен шум отвън и като поглеждам през прозореца виждам експлозия от цветни светлини. Разбира се. Фойерверки. Флий сигурно се е скрил някъде. Той не обича фойерверки — направо се ужасява от тях.
Каня се да го потърся, когато чувам тихичко мяукане, което идва изпод леглото и пълзейки на четири крака (текилата ме удари право в главата), надничам отдолу. В полумрака чифт огромни зелени очи ме фиксират, без да мигат.
— Хей, приятел — примамвам го, като посягам да го погаля. Той не помръдва. Със свити под гърдите лапички и неподвижен като сфинкс, сякаш казва: „Хич не ме примамвай, оставам си тук“. Което си е страхотно решение. Не го обвинявам. Ако имах избор, лично аз бих предпочела да прекарам Новата година скрита под леглото.
Погалвам го за последен път и тъкмо да се измъкна на заден ход, някаква сянка привлича погледа ми: една картонена кутия. Спирам. Бях я забравила.
Почти, но не съвсем. Като Флий, и тя бе скрита.
Чувствам, че сърцето ми се свива. Знам, че не бива да я пипам, че трябва да я оставя там, където си е. Да я забравя. Да не й обръщам внимание. Да се върна на леглото и да гледам телевизия, все едно никога не съм я виждала.
Но да правя нещата, които са правилни, винаги е било нещо, което не ми се удава. Измъквам кутията изпод леглото, сядам със скръстени крака върху килимчето си от агнешка кожа пред камината и я слагам пред мен. Отвън тя не е нищо особено. Няма нищо тържествено. Няма фанфари, не бият барабани. С нищо не напомня за Харисън Форд и „Похитителят на изчезналия кивот“. Няма да я отворя и да открия ключа към човешкото съществуване. Това е просто една кутия от обувки.
И все пак…
И все пак вътре има нещо, което е точно толкова важно за мен. Дори много по-ценно. Вътре е моята връзка със Себ.
Може би съм най-обикновена, глупава, сантиментална идиотка, но събирах и пазя различни неща от моментите, в които сме били заедно. Не големи, от рода на скъпи бижута или дълги любовни писма — не, това са дребни, случайни спомени. За всеки друг съдържанието на тази кутия би изглеждало като куп ненужни предмети, разбъркана купчинка от нищо неструващи боклуци. Но за мен тя е пълна със спомени, със споделени специални мигове, нещо като моментални снимки на нашия общ живот.
Като например:
Два билета за кино.
Те са от първия филм, който гледахме заедно. Междузвездни войни. В Британската филмотека, като част от програмата на някакъв фестивал. Прекарахме си страхотно, сгушени на последния ред.
Започвам да вадя съдържанието — едно по едно.