Фуриите на Калдерон

Затова тя не обръщаше внимание на къркоренето на стомаха си и се бе съсредоточила в работа, като част от мислите ѝ неизменно бяха насочени към фуриите ѝ.

– Няма ли да ядете, господарке Исана? – попита я Берите, която седеше пред купчина сладки картофи, белеше ги и хвърляше небрежно обелките в корито с вода.

Беше сложила малко руж на красивото си лице, а клепачите на и бездруго съблазнителните си очи беше почернила.

Исана беше предупредила майка ѝ, че Берите е още прекалено млада за подобни глупости, но ето я – камбанки в косите и умишлено разхлабен корсет около гърдите, и цялото ѝ внимание насочено в търсене на огледална повърхност, в която да се огледа вместо в приготвянето на голямата вечеря. Исана се постара всячески да ѝ намери работа, за да не ѝ остава време за глупости – Берите умираше да кара момчетата да се надпреварват за вниманието ѝ, а с този разхлабен корсет и омайния аромат на камбанките в косите скоро щеше да ги доведе дотам, да се избиват един друг. Днес имаше толкова много грижи на главата, че само това ѝ липсваше.

Тя изгледа момичето от глава до пети и се пресегна за ръжена. Няколкото огнени фурии, които трябваше да поддържат правилната температура в пещта, не си вършеха добре работата. Тя ги сръчка хубаво с желязото и видя как от жаравата се вдигат пламъчета и започват да танцуват енергично, подхранвани от събудените фурии.

– Ще ям, когато ми остане свободно време – отвърна тя на момичето.

– О – отвърна някак замечтано Берите, – сигурна съм, че скоро ще свършим.

– Продължавай да белиш, Берите.

Исана се обърна към тезгяха и кристалната купа. Повърхността на водата в нея потрепна и се надигна, оформяйки лице – нейното, но много по-младо. Исана се усмихна на фурията. Ручей никога не забравяше как беше изглеждала Исана в деня, в който се надвеси над гладката повърхност на малкото езерце и двете се откриха една друга за пръв път. Оттогава винаги се появяваше в един и същи образ – слабо, издължено лице на момиче, почти на възрастта на Берите.

– Ручей – каза Исана и докосна водата. Повърхността на течността в купата се накъдри около върха на пръста ѝ и пос­лушно се завъртя около него. – Ручей – повтори Исана. – Намери Бърнард. – Тя извика в съзнанието си образа на брат си и го предаде на фурията чрез допира на пръста си – уверените тихи стъпки на Бърнард, неговия дълбок, плътен глас, едрите му длани. – Намери Бърнард.

Фурията разбърка повърхността на водата и се надигна от купата, премина като безшумна вълна през въздуха и накара кожата на Исана да настръхне, после попи в земята.