Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Статуята се огледа и спря очи на Тави и Бърнард.
– Добро утро, Бърнард, Тави. – Гласът на Исана беше тих, сякаш идващ от далечния край на много дълга тръба.
– Лельо Исана – отвърна Тави и сведе почтително глава.
– Сестро – поде Бърнард, – току-що се натъкнахме на Корд и синовете му. Криеха се в храстите при северния мост.
– Глупакът му с глупак – поклати глава Исана. – Сериозно?
– Боя се, че да. Мисля, че е наясно, че заради това, което е направил Битан, този път Грам няма да му прости.
Устните на Исана се изкривиха в горчива усмивка.
– И сигурно не е много доволен, че търсенето на истината за това престъпление е възложено на жена.
Бърнард кимна утвърдително.
– Може би ще е добра идея да се погрижиш някой да е винаги до теб, за всеки случай. В момента вървят по пътя към фермата.
Водното лице на Исана се смръщи.
– Кога ще се върнеш?
– С малко късмет, преди пладне. Ако ли не, преди вечеря.
– Побързай. Ще се опитам да държа нещата под контрол, доколкото мога, но не мисля, че има друг, който може да спре Корд без проливане на кръв.
– Ще бързам. Бъди внимателна.
– Ти също. Старата Бите казва, че Гарадос и жена му ни готвят буря, която ще ни удари на здрачаване.
Тави вдигна тревожен поглед към планината Гарадос, която се извисяваше над долината Калдерон и сякаш гледаше сърдито обитателите ѝ. Най-горните части на склоновете ѝ вече бяха побелели от лед и върховете ѝ се криеха сред облаци. Там враждебната фурия на планината кроеше зли планове с Лилвия – фурията на студените ветрове, които духаха над великото Ледено море на север. Двете събираха стада от облаци, подхранваха ги със злоба към слънчевата светлина и след залез-слънце ги подгонваха с ураганни ветрове към обитателите на Калдерон.
– Ще сме се върнали много преди това – увери я Бърнард.
– Добре. А, Тави?
– Да, лельо Исана?
– Имаш ли някаква представа откъде Берите се е сдобила със свеж венец от камбанки?
Тави погледна виновно към чичо си и се изчерви.
– Предполагам, намерила ги е някъде.
– Разбирам. Тя още не е за женене, прекалено безотговорна е и не е готова да ражда деца, следователно и да носи камбанки. Мислиш ли, че скоро пак може да намери други за нов венец?
– Не, госпожо.
– Отлично – каза хладно Исана. – Ще обсъдим това, когато се върнеш.
Тави направи кисела гримаса.
Бърнард едва сдържа напушилия го смях, докато водният стълб не се сниши, с което сложи край на връзката с Исана.
– Нямало момиче, а? Мислех, че Фред излиза с Берите.
– Така е – въздъхна Тави. – Сигурно ги носи за него. Но ме помоли да ѝ ги намеря и аз… е, тогава ми изглеждаше много по-важно.
Бърнард кимна разбиращо.
– Няма нищо срамно в допускането на грешки, Тави, стига да се поучиш от тях. Мисля, че от това можеш да извлечеш важна поука за това, кое е важно и кое не. И така?
– Какво? – намръщи се Тави.
– Какво научи тази сутрин? – усмихна му се Бърнард.
– Че жените носят само неприятности, господине.
Тави заби сърдит поглед в земята.
Бърнард избухна в смях. Смееше се с цяло гърло и от сърце. Тави вдигна поглед към чичо си и му се усмихна обнадеждено. В очите на Бърнард се четеше, че истински се забавлява.
– О, момчето ми. Това е само половината истина за жените.
– А коя е другата половина?
– Че въпреки това пак искаш да си с тях. – Бърнард поклати глава. Веселото му настроение продължаваше да струи от усмивката му и грееше в очите. – И аз съм правил глупости навремето, за да впечатля някое и друго момиче.
– Струваше ли си?
Усмивката на Бърнард изчезна, но следите от радостния спомен останаха. Просто се обърнаха навътре, сякаш причината за усмивката му беше някъде дълбоко в него. Той никога не говореше за мъртвата си жена, нито за децата им, също отдавна не на този свят.
– Струваше си. Всяка синина и всяка рана.
– Мислиш ли, че Битан е виновен? – смени темата Тави.
– Вероятно. Но може и да греша. Докато не чуем какво имат да казват всички, трябва да останем с отворени съзнания. Той няма да може да излъже леля ти.
– Аз мога.
Бърнард отново се засмя.
– Ти си много по-умен от Битан. Освен това имаш предимството на цял един живот в упражнения.
Сега Тави се усмихна на чичо си.
– Наистина мога да намеря стадото. Мога да го направя.