Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Вървеше със заплашителна походка и очите му святкаха от ярост.
– Какво си мислиш, че правиш, Бърнард?
Бърнард вдигна ръка за приятелски поздрав, но Тави забеляза, че в другата лъкът и една стрела бяха готови за действие.
– Малка злополука – отвърна му Бърнард. – Сбърках момчето ти с разбойник, който се крие в храстите, за да напада пътниците.
– Обвиняваш ли ме в нещо? – присви очи Корд.
– Разбира се, че не – отвърна провлечено Бърнард с усмивка на уста, но без следа от веселие в погледа. – Това е просто недоразумение. Слава на великите фурии, че никой не пострада. – Той замълча за момент и усмивката му изчезна. – Ще ми бъде изключително неприятно някой да пострада в моите земи.
Корд изръмжа и звукът, излязъл от гърлото му, беше повече животински, отколкото човешки. Пристъпи яростно крачка напред и земята потрепери под крака му. От подметката му плъзнаха следи и започнаха да се надигат и спускат, сякаш някакво влечуго си проправяше път под повърхността на пръстта.
Бърнард остана с каменно изражение, не помръдна от мястото си, дори погледът му не трепна.
Корд изръмжа отново и с видимо усилие преглътна яростта си.
– Някой ден ще успееш истински да ме ядосаш, Бърнард.
– Не говори така, Корд – отвърна чичото на Тави. – Плашиш момчето.
Очите на Корд стрелнаха Тави и той почувства как се свива под изпитателния и злобен поглед.
– Хлапето откри ли вече фуриите си, или ти най-после си готов да се примириш с факта, че си отгледал един безполезен изрод?
Коментарът прониза Тави като шип и той понечи да отвърне с подобаваща злоба, когато усети на рамото си ръката на чичо си.
– Ти не се тревожи за моя племенник. – Бърнард погледна към Битан. – В края на краищата имаш си достатъчно собствени неприятности. Заповядай във владенията ми. Сигурен съм, че Исана вече е приготвила нещо, с което да те посрещне.
– Мисля да поостанем още малко – отвърна Корд. – Можем да закусим тук.
– Както искаш. – Бърнард тръгна по пътя и Тави го последва по петите. Бърнард прекоси мостчето и се обърна през рамо: – О, забравих да ти кажа, Корд. Уорнър пристигна вчера вечерта. Синовете му са в отпуск от легиона, за да навестят баща си.
– Само да ни паднат – кресна Битан. – Ще ги разкъсаме на пар…
Корд му удари един здрав шамар и момчето се просна по гръб на земята.
– Затваряй си устата.
Битан разтърси глава, за да се отърси от замайването, и свъси вежди. Изправи се, без да каже и дума повече и без да поглежда към баща си.
– Върви във фермата – каза Бърнард. – Сигурен съм, че ще оправим нещата.
Корд не отговори. Махна рязко на синовете си да го последват и тръгна по пътя. Битан хвърли на Тави един пълен с омраза поглед.
– Изрод – подметна през рамо, докато вървеше след баща си.
Тави стисна юмруци, но остави обидата без отговор. Бърнард кимна одобрително, докато двамата с Тави наблюдаваха отдалечаващите се към Бърнардхолт.
– Те причакваха Уорнър, нали, чичо?
– Възможно е – каза Бърнард. – Затова леля ти помоли Уорнър да дойде още вчера. Корд е отчаян.
– Защо? Обвиненият е Битан, не той.
– Изнасилването е престъпление срещу Короната. Като глава на клана Корд е отговорен за престъпления срещу Короната, извършени от хора от семейството му. Ако търсенето на истината намери Битан за виновен и покаже, че трябва да се назначи съдебен процес, граф Грам може да отнеме холта от Корд.
– Мислиш ли, че той е готов да убие човек, за да го запази за себе си? – попита Тави.
– Мисля, че хората, които ламтят за власт, са готови на почти всичко – поклати глава Бърнард. – Корд вижда във властта средство за утоляване на стремежите си, вместо възможност да защитава и служи на хората във владенията си. Това му глупаво отношение рано или късно ще му коства главата, но дотогава го прави единствено опасен за другите.
– Той ме плаши – призна Тави.
– Той плаши всеки с достатъчно мозък в главата, момчето ми.
Бърнард подаде лъка си на Тави и отвори кесията, която висеше на колана му. Извади от там малко стъклено копче и го хвърли в потока.
– Ручей – каза настоятелно той, – моля те, трябва да говоря с Исана.
Двамата с Тави зачакаха на моста, докато най-накрая шумът на потока започна да се променя. От водата се издигна воден стълб и бавно започна да придобива човешка форма. Постепенно се превърна във водна статуя с образа на лелята на Тави, Исана – чертите ѝ бяха на младо момиче, призователка на водата, но осанката и гласът ѝ бяха на зряла жена.