Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Тя промърмори на Ручей, че е свободна да си върви, и отмести настрана купата. Тогава осъзна, че в двора беше станало неестествено тихо. Миг по-късно долови напрежението в Бърнардхолт да се сгъстява и става почти болезнено осезаемо.
Исана се стегна, за да понесе силата, с която то атакува сетивата ѝ, и се отправи с бърза крачка към вратата. Успокои дишането си и излъчването ѝ прие твърдост и увереност. Всички обитатели на холта се бяха скупчили рамо до рамо и стояха с лице към средата на двора. Цареше тишина, нарушавана единствено от едва доловимо мърморене и тревожен шепот.
– Корд – прошепна на себе си Исана.
Тръгна напред и хората започнаха да се отдръпват от пътя ѝ, отваряйки пътека до центъра на вътрешния двор.
Там един срещу друг стояха двама мъже и въздухът помежду им буквално трептеше от напрежение. Корд беше скръстил ръце на гърдите си и земята под краката му потръпваше и вибрираше. Оголените зъби в усмивката му изпъкваха ясно на фона на мазната му брада, а очите му святкаха изпод рунтавите вежди.
Насреща му стоеше Уорнър, главата на Уорнърхолт – слаб, висок като върлина, с дълги кльощави ръце и крака и плешиво теме, обкръжено от тънка, изсушена, посребряла коса. Тясното му, изсечено в остри черти лице беше почервеняло от ярост и въздухът около него трептеше като маранята пред отвора на пещ.
– Казвам само – натърти провлечено Корд, – че щом тази твоя малка повлекана не може да държи краката си затворени и мъжете далече от тях, това е твой проблем, приятелю. Не мой.
– Затваряй си устата – озъби му се Уорнър.
– Или какво? – подхвърли ехидно Корд. – Какво ще направиш, Уорнър? Ще избягаш и ще се скриеш зад полата на жена, а после ще хленчиш пред Грам да ти отърве кожата?
– Ах, ти… – викна Уорнър, пристъпи напред и въздухът в двора стана осезаемо по-горещ.
– Хайде де – ухили му се Корд. – Какво ще кажеш за един juris macto, Уорнър? Да уредим спора като мъже, само ние двамата. Или предпочиташ да унижиш допълнително малката курва, като я накараш да свидетелства пред всички глави на холтове в Калдерон как е съблазнила момчето ми?
Един от синовете на Уорнър, висок и жилав младеж с късо подстригана по легионерски коса, пристъпи до баща си и хвана ръката му.
– Тате, недей – каза момчето. – Не можеш да му имаш вяра за честен дуел.
Другите двама синове застанаха зад баща си и момчетата на Корд веднага сториха същото.
Дъщерята на Уорнър, Хеди, притича до баща си. Фината ѝ като паяжина руса коса се развя като златиста коприна в нажежения въздух около раменете на баща ѝ. Огледа се плахо, с пламнало от срам лице.
– Тате – каза умолително тя. – Недей. Ние не сме такива хора.
Корд изсумтя презрително и се извърна през рамо към сина си:
– Хей, Битан, в тази кльощава повлекана ли си завря фитила? По-добре да беше избрал някоя от овцете на Уорнър за тая работа.
Исана трябваше да стисне юмруци и да събере всички сили, за да устои на бруталните, напиращи на вълни от средата на двора емоции. Паническият страх и унижението на Хеди, яростта на Уорнър и самодоволството и нетърпението на Корд я обляха, прекалено силни, за да бъдат отхвърлени с лека ръка, но Исана ги отблъсна от себе си и пое дълбоко въздух. Земната фурия на Корд беше свиреп звяр, обучаван с години да убива. С нейна помощ той ловуваше и колеше добитъка си. Нормално беше с течение на времето фурията да възприеме някои от особеностите на характера на призователя си, но дори и без Корд като такъв тази земна фурия беше от най-злите. Роден убиец.
Исана обходи с поглед двора. Хората стояха на почтително разстояние от назряващия конфликт. Никой от тях не гореше от желание да попадне в сблъсъка между двамата глави на холтове. Проклетият ѝ брат, враните да го накълват! Къде е, когато най-много ѝ е необходим?
Потокът от ярост, излъчван от Уорнър, се усили, само секунда още и той щеше да се поддаде на подигравките на Корд и да приеме juris macto – позволеният от законите на човешкото царство дуел до смърт. В такъв случай Корд щеше да го убие, но в момента Уорнър беше прекалено заслепен от ярост, за да обмисли ситуацията. Синовете на Уорнър също я заливаха с набиращ сила порой от гняв, а най-малкият син на Корд – със зле прикрит копнеж за отмъщение.
Сърцето на Исана подскочи от връхлитащите я емоции, които се стовариха върху собствения ѝ страх. Тя решително ги отблъсна настрани и тръгна с уверена крачка през двора. Застана между двамата мъже и сложи ръце на хълбоците си.