Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— За забавление? Като домашни любимци?
— О, не, не. Ужилването… Разбирате ли, ужилването на сивия скален скорпион е сложно нещо. Отначало има болка, остра и пареща, както бихте очаквали. Но след няколко минути ви обзема приятно вцепенение, трескав унес. Подобно е на някои прахове, които пушат джеремитите. След няколко ужилвания тялото свиква, болката намалява, а виденията стават по-ярки.
— Изумително!
— Обикновено нещо — отвърна търговецът. — Доста мъже и жени в Тал Верар си ги гледат, макар и да не говорят за това пред хора. Опиянението е приятно, като от вино, но далеч не толкова скъпо.
— Хммм — Локи се почеса по брадата. — Досега обаче не съм се боцкал с бутилка вино. А и дали това не е уловка, някакво развлечение за посетители, които не знаят, че има и по-хубаво?
Търговецът се ухили до уши. Той протегна десница и запретна ръкава си. Тъмната кожа на тънката му ръка беше цялата в малки кръгли белези.
— Никога не бих предложил стока, за която сам не бих могъл да поръчителствам.
— Възхитително — възкликна Локи. — И очарователно, но… може би е най-добре да оставим някои от обичаите на Тал Верар неизпробвани.
— Бъди верен на вкуса си. — Все така усмихнат, мъжът свали ръкава си и скръсти ръце. — В края на краищата вие никога не сте харесвали ястреби скорпиони, мастер Ламора.
Локи усети как внезапна студенина стисна гърдите му. Погледна Джийн и откри, че по-едрият също мигом се бе напрегнал. Като се мъчеше да запази външно спокойствие, Локи се прокашля:
— Прощавайте?
— Извинете. — Търговецът примига невинно насреща му. — Просто ви пожелах приятна вечер, господа.
— Да. — Локи не откъсваше поглед от него, а после се дръпна, завъртя се на пети и пое обратно по Нощния пазар. Джийн моментално го последва.
— Чу го — прошепна Лока.
— Съвсем ясно — отвърна Джийн. — Чудя се за кого ли работи нашият дружелюбен търговец на скорпиони?
— Не е само той — смотолеви Локи. — Продавачката на плодове също ме нарече „Ламора“. Ти не я чу, но аз я чух съвсем ясно, по дяволите.
— Лоша работа. Да се върнем и да сгащим някой от тях?
— Накъде така, мастер Ламора?
Локи насмалко не помете търговката на средна възраст, която ги доближи отдясно, но успя да удържи скрития в ръкава му кинжал с дългото една педя острие да не кацне спонтанно в дланта му. Джийн бръкна отзад под дрехата си.
— Имате грешка, госпожо — отвърна Локи. — Името ми е Леоканто Коста.
Жената не помръдваше — просто се усмихна и се изкиска:
— Ламора… Локи Ламора.
— Джийн Танен — обади се търговецът на скорпиони, излязъл пред своята масичка с клетки. И други търговци бавно се нареждаха зад тях, втренчени в Локи и Джийн.
— Струва ми се, че е станало недоразумение — рече Джийн и извади десницата си изпод връхната си дреха. От продължителния си опит Локи знаеше, че е стиснал острието на едната от брадвите в шепата си, а дръжката е скрита в ръкава.
— Няма недоразумение — възрази търговецът на скорпиони.
— Трънът на Камор… — обади се едно момиченце и прегради пътя им към Саврола.
— Трънът на Камор… — повтори жената на средна възраст.
— Джентълмените копелета — рече търговецът на скорпиони. — Далече от дома.
Локи се огледа. Сърцето му думкаше в гърдите. Реши, че времето за дискретност е изтекло, и пусна кинжала в дланта си. Пръстите вече го сърбяха. Всички търговци от Нощния пазар като че се бяха заинтересували от тях — бяха обкръжени, а продавачите бавно стягаха кръга и хвърляха дълги, тъмни сенки по калдъръма в краката на Джийн и Локи. Дали Локи си въобразяваше, или някои от фенерите започваха да угасват? Нощната галерия вече му се струваше по-тъмна. По дяволите, фенерите наистина гаснеха пред очите му!
— Достатъчно се приближиха. — Джийн пусна брадвата в дясната си длан така, че всички да я видят. Двамата с Локи притиснаха гърбове.
— Нито крачка повече! — кресна Локи. — Стига с тия дивотии, или ще се пролее кръв!
— Кръв вече се проля… — каза момиченцето.
Последният алхимичен фенер на Нощния пазар помръкна.
И последните огньове угаснаха. Джийн и Локи стояха сред кръга от търговци, осветени единствено от мъждивата светлина на далечните лампи под обширната, пуста Галерия — тревожно далечни.
Момиченцето направи последна крачка към тях. Очите й бяха сиви и не трепваха.