Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » В капана на времето [bg]
В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В капана на времето [bg]

Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Пътуване във времето... Впечатляваща съвременна героиня и пленителен романтичен герой... Изключителна смесица от история и фантазия, в която авторката, също като героинята си, показва забележителна комбинация от богато въображение и здрав разум. Диана Габалдон изтъкава вликолепна приказка с нишки от историята и митовете. 
1 ... 175 176 177 178 179 180 181 182 183 ... 362
Перейти на страницу:

След това бях понесена по стъпалата на болницата и натъпкана криво-ляво в каретата на Луиз, но нямах сили да протестирам.

Подскачането на каретата по дупки и корени ме държа будна по целия път до Фонтенбло. Както и постоянното дърдорене на Луиз, което вероятно имаше за цел да ме успокоява. Отначало правех замаяни опити да отговоря, но осъзнах, че не ѝ трябват отговори и говори по-лесно без тях.

След дните в студената сива каменна обител на болницата аз се чувствах като току-що размотана мумия и се свих пред атаката на толкова много светлина и цветове. Беше ми по-лесно да се справя с тях, като се отдръпна леко и ги оставя да се леят покрай мен, без да се опитвам да отличавам съставните им части.

Тази стратегия свърши работа, докато стигнахме до малка горичка точно преди Фонтенбло. Дънерите на дъбовете бяха тъмни и дебели, с ниско надвиснали широки корони, които засенчваха земята под тях от слънчевата светлина, и цялата гора сякаш се люшкаше леко на вятъра. Смътно се възхищавах на този ефект, когато забелязах, че нещо, което бях взела за дърво, всъщност се движи и се върти много бавно напред-назад.

— Луиз! — извиках и стиснах ръката ѝ така, че тя замлъкна насред дума.

Протегна се през мен да види какво гледам, после плесна с длан по стената на каретата, подаде глава през прозореца и извика нещо на кочияша.

Спряхме с плъзгане и сред облак прах точно до гората. Бяха трима, двама мъже и една жена. Високият развълнуван глас на Луиз продължи да дърдори, заповядваше, задаваше въпроси, накъсвани от опитите на кочияша да обясни или да се извини, но аз не им обръщах внимание.

Те леко се въртяха и дрехите им се развяваха, но иначе бяха съвсем неподвижни, по-неподвижни сякаш от самите дървета. Лицата бяха почернели от задушаването; мосю Форе не би одобрил това, казах си, през мъглата на шок. Аматьорска екзекуция, но ефективна. Вятърът се надигна и ни лъхна миризма на гнило.

Луиз изпищя и заудря възмутено по рамката на прозореца. Каретата потегли рязко и я изстреля назад.

— По дяволите! — извика тя и започна да вее на пламналото си лице. — Този глупак! Да спре точно тук! Какъв идиот! Шокът е опасен за бебето. Сигурна съм, че и ти, скъпата ми… о, скъпа моя Клеър! Съжалявам, не исках да ти припомням… как ще ми простиш, толкова съм нетактична…

За щастие притеснението ѝ, че ме е разстроила, ме накара да забравя ужаса си при вида на телата, но беше страшно изморително да я накарам да престане с извиненията. Най-сетне, отчаяна, отново насочих разговора към обесените.

— Кои са те? — Това свърши работа. Тя примигна, спомни си, че организмът ѝ е в шок, извади шишенце амонячни соли, смръкна здравата и кихна.

— Хуге… апчих! Хугеноти — рече, подсмърчайки. — Протестанти еретици. Така каза кочияшът.

— Още ли ги бесят? — Някак бях решила, че тези религиозни преследвания са останали в по-ранни времена.

— Е, не точно задето са протестанти, макар че и това е достатъчно — подсмръкна Луиз. Попи деликатно носа си с бродирана носна кърпичка, огледа критично резултатите и пак я залепи за носа си, за да се издуха звучно.

— О, така е по-добре. — Пъхна кърпичката в джоба си и се облегна с въздишка. — Вече съм по-добре. Какъв ужас! Да ги бесят — хубаво, но трябва ли да е точно на пътя, че дамите да стават свидетели на подобни низости? Усещаш ли миризмата? Пфу! Това е земята на граф Медар; ще му изпратя много възмутено писмо по въпроса, да видим няма ли да му изпратя!

— Но защо са обесили тези хора? — прекъснах я аз брутално, защото не можеш иначе да прекъснеш Луиз.

— Вероятно за вещерство. Нали виждаш, че има и жена. Обикновено жените ги бесят за вещерство. Ако бяха само мъже, сигурно щяха да са обвинени в подклаждане на размирици или ерес, но жените не проповядват. Виждаш ли с какви грозни черни дрехи са? Ужас! Толкова е потискащо постоянно да носиш тъмни дрехи; що за религия ще кара последователите си да обличат подобни ужасии? Явно е дяволско дело, видно е за всеки. Те се страхуват от жените и затова ги карат…

Затворих очи и се облегнах в седалката. Надявах се да не сме много далеч от провинциалната къща на Луиз.

*  *  *

Освен маймунката, с която тя не искаше да се разделя, къщата на Луиз съдържаше и други украси със съмнителна естетическа стойност. В Париж вероятно бе следван вкусът на съпруга ѝ и баща ѝ, защото къщата им беше обзаведена богато, но в приглушени тонове. Жул рядко идваше в провинциалната вила, беше твърде зает в града, затова вкусът на Луис бе вилнял тук на воля.

— Това е най-новата ми играчка, не е ли прекрасна? — изгука тя и прокара нежно ръка по резбованото дърво на миниатюрна къщичка, която стърчеше нелепо от стената до позлатен бронзов стенен свещник, изобразяващ Евридика.

1 ... 175 176 177 178 179 180 181 182 183 ... 362
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)