Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Говори ли му? — попита нетърпеливо дожесата.
— Нека Нейно Величество — отговори негърът все със същото спокойствие — се закълне на Горо пред разпятието, пред емблемата на нейната вяра, че обича Марино Маринели, че не ще издаде на никого това, което нейният роб ще й довери!
— Заклевам ти се! — каза дожесата, поставяйки ръка върху голямото златно разпятие, поставено на нейната маса.
— Да, Марино живее! — каза тогава Горо с тържествен глас.
— Той живее!…
— И неговото голямо желание е да види пак Нейно Величество и да й посвети живота си! — подзе Горо.
Дожесата затрепери от страст.
— Говори! — викна тя. — Къде е той? Къде го срещна?
— Робът пази неговата тайна — отговори Горо, — но какво важи това за Нейно Величество, ако тя знае, че Марино Маринели й изпраща поздрав, след което ще последва една тайна важна мисия!
— Обещавам ти хиляда зекини! Говори!
Горо подпря главата си до долната част на роклята на Катерина.
— Какво ще помисли Нейно Величество — каза той, — ако Маринели се появи внезапно тук, във Венеция, и падне в нейните крака?
Дожесата хвърли към негъра един поглед, едновременно въпросителен и пълен със страст. Тя почувствува, че последният бе казал твърде много, за да бъде искрен.
— Е добре — каза тя, — ще го поздравя е „добре дошъл“!
— Нека Нейно Величество се пази — каза негърът. — Нека тя бъде разумна и внимателна!
— Ти значи си сигурен — започна тя трескаво, — съвсем сигурен, че аз ще го видя тук, в моя будоар?
Горо избухна в своя саркастичен смях и направи утвърдителен знак с глава.
В този момент дожесата изведнъж се изправи и тръгна към масата си, за да вземе звънеца, който се намираше там…
— Достатъчно! — каза тя, — зная достатъчно!
— Какво ще прави Нейно Величество? — запита негърът със стиснати зъби и заставайки между дожесата и масата.
— Желае ли да обесят нейния роб или да го сложат на колелото? О, ако Нейно Величество предаде негъра на страшния съд, тя ще получи отплата за своята неблагоприятна постъпка, понеже той ще се признае, ще започне една борба с нея и може би ще бъде победител.
— О, Боже, какво неблагоразумие! — произнесе дожесата разгневена.
— Нейно Величество — започна той с преклонена глава, — сигурно само се шегува и поставя своя верен роб на изпитание. Горо знае да чете в човешкото сърце! Нека тя вярва на Горо, както на самата себе си, на пратеника на Нейно Величество и на хубавия Марино!
— И да помисли за хилядата зекини! — добави дожесата усмихвайки се.
— Нейно Величество показва обикновената си щедрост — каза Горо с ласкателство и видимо щастлив от обрата на настроението й.
Катерина пристъпи към масата си, но вместо да хване звънеца, тя отвори едно чекмедже и извади множество малки кожени кесийки, пълни със злато.
— Вземи тази награда, негре — каза тя подавайки му скъпите кесийки.
Горо ги грабна с алчен жест.
— Нейно Величество — започна той доверително, — спомня ли си за едно предсказание, едно мрачно предсказание, съобщено някога от нейния благороден съпруг.
— Какво знаеш за това предсказание? — попита дожесата с изненада.
— Горо знае всичко. Нейно Величество спомня ли си? Катерина си спомни, че бе взела бележка.
— Дожът спомня ли си го още?
— Не зная. Ние не сме говорили отдавна.
— Какво би станало, ако Нейно Величество отново заговори утре с дожа случайно?…
— Ти си един негодник! Кажи ми открито какво искаш! Още не те разбирам.
— Пергаментът, Величество, един пергамент трябва на Горо — отговори негърът.
Дожесата отвори едно друго чекмедже на масата, порови известно време, после извади един лист, върху който някога бе записала думите на астролога.
— Нека Нейно Величество да благоволи да прочете този документ гласно — каза Горо, — понеже негърът не може да чете.
Катерина започна да чете:
— „Тайната на мъжа, която притиска твоето сърце, има за причина кръвта, но не само твоята собствена кръв, но…“
— Не е това — прекъсна я Горо. — Коя е другата фраза?
— Първа „къща“ е тази на щастието и богатството…
— Не е и това, Величество — прекъсна я пак Горо. — Желая да чуя хороскопа!
— „Влез, преди карнавала, в полунощ…“ — зачете отново Катерина.
— Това е фамозното предсказание — каза Горо, смеейки се. — Това е истина!
Дожесата започна:
— „Влез преди карнавала, в полунощ, в една усамотена и изоставена къща, където да няма никакъв слуга и никой друг при тебе. Влез, носейки в ръка една запалена факла. Застани пред едно огледало и произнеси три пъти името си с висок и ясен глас и ти ще видиш зад теб това, което те очаква в «къщата» на твоя живот.“