Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Така си въобразих, господарю. Старата и хитра просякиня е чула да се говори за богатия и благодетелен сеньор. Тя е решила да използува случая и да му поиска милостиня. Водела е със себе си едно красиво момиче, с което е можела да го съблазни и да го предразположи! Така си мислех, господарю!
— Е! Намери ли я в Рим?
— Да, на Корзо, тъкмо в момента, когато се показваше екипажът на граф Санта Рока!
— Видя ли самия граф?
— Твърде бегло, господарю. Той премина много бързо край нас. Една римлянка от висшето общество беше седнала до него в колата.
— Франциско беше ли с тебе, когато си забелязал старата просякиня и младата синьората на Корзо?
— Ние бяхме заедно. Веднага се запътихме към двете бегълки, за да ги хванем, по за нещастие те ни забелязаха и използуваха обстоятелството, че тълпата беше твърде гъста около нас, за да ни избягнат.
— Намерихте ли техните следи?
— Ние смятахме, че те още не бяха напуснали Рим и се заловихме да претърсваме кварталите край вратите, където се намираха много ханища. Един щастлив случай ни помогна още същата вечер да намерим кръчмата, където те бяха наели една малка стая. Един шведски войник ги бе довел дотам и ние узнахме от него това, което желаехме да знаем.
— Този хан да не е бил снабден също с подземен тунел? — попита Зиани, разтревожен.
— Ние също се настанихме там и не жалехме зекините, за да подкупим кръчмаря.
— Това е добре. Но защо не сте използували момента, когато двете жени са били почти във ваша власт?
— Хм! — произнесе Антонио. — Работата беше твърде деликатна. Не можехме да направим друго, освен да се колебаем: знаете, че по това време венецианците не се ползуваха със симпатии в Рим. Ние нямахме у нас никакъв документ, който да ни позволява да арестуваме двете бегълки. Не можехме да действаме открито със сила. Но тоя път те не можеха да ни избягат. Останахме в хана и наблюдавахме денем и нощем стаята, където просякинята и красивата синьората се бяха окопали.
— Как? Какво искаш да кажеш с тия думи? — запита Зиани учуден.
Антонио подзе:
— Нощем те се затваряха херметически в стаята си, а денем не ни изпущаха из очите си. Да очакваме още бе напразно и една вечер решихме да влезем през вратата в жилището им. Щяхме насила да ги измъкнем оттам.
— Ето това е добре! — потвърди Зиани. — Възхвалявам вашето решение.
— Този опит коства живота на Франциско, господарю — каза Антонио.
— Възможно ли е? Ти ми говори по-рано за негъра — подзе великият капитан. — Има ли някаква връзка между присъствието на последния и смъртта на твоя другар?
— Господарю — подзе полицаят, — залагам главата си, че негърът ни е следвал от страх да не заловим двете жени преди неговото пристигане.
— Разбирам — каза Зиани. — Това е било въпрос на чисто съперничество. Може би той е успял да залови Анунциата?
— Не вярвам, господарю — подзе Антонио. — Във всеки случай камата ми е наострена. Тежко му, ако намеря доказателство, че той е авторът на това престъпление.
— Защо нямаш вече това доказателство? — попита Зиани учуден.
— Нощта беше паднала — започна полицаят. — Ние искахме да използуваме тъмнината и да свършим работата си преди сутринта. Вечерта прекарахме на верандата и като се посъветвахме, случаят реши щото Франциско да поеме мъчната работа…
— Каква мъчна работа? — попита великият капитан.
— Моят другар — обясни Антонио, — трябваше да се изкачи по една стълба и да проникне през прозореца в стаята. В това време аз трябваше да мина през вътрешността на хана и да застана пред вратата на стаичката. Щом влезе Франциско щеше да ме повика и ние щяхме да заловим и вържем двете жени и да ги пренесем вън от хана…
— Защо не изпълнихте този смел план? — прекъсна го Зиани.
— Полунощ вече бе настъпила. Всички спяха в кръчмата, намираща се накрая на една пуста улица. Ние пристъпихме към работа. Франциско бе твърде весел. Аз го посъветвах да опре стълбата на стената на конюшнята, оттам да премине на верандата и да се качи до прозореца. Той взе стълбата… Какво се е случило после? За това не мога да си дам сметка, господарю. Отидох на поста си, тъкмо бях на горната част на вътрешната тясна стълба, когато изведнъж чух един гърмеж. Потреперих, че е пристигнал някой патрул от папски войници или неколцина полицаи. В същия момент чух как кръчмарят грубо питаше какво се е случило. После, този, който е дошъл да застреля Франциско, отговори: „Застрелях една птица на покрива ви. Вярвам, че беше граблив орел“!
— Позна ли гласа? — прекъсна го Зиани заинтересован.