Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Питър беше по-предпазлив.
— Базил току-що си тръгна. Не се поддадох на номерата му. Да не те е изпратил, за да ни накараш да променим решението си?
— Не, той няма представа, че съм тук — и там е цялата работа — отвърна Сарейн и изправи рамене. — Тук съм, за да ти помогна да си върнеш трона. Ако поне малко те е грижа за Земята, трябва да действаш сега. Предложението ми интересува ли те?
135.
Председателят Базил Венцеслас
По време на цялата извънредно неудовлетворителна среща с Питър Базил не бе спрял да стиска зъби. Нямаше търпение да се върне на Земята. Достатъчно време бе загубил с този безнадежден опит и сега трябваше да планира следващия си ход. Докато совалката се отдалечаваше от дреднаута на ЗВС, сърцето на Базил се блъскаше в гърдите му, а главата му се пръскаше. Нямаше достатъчно доверие на никого, за да сподели тревогите си — дори на пилота си, дори на генерал Бриндъл. На никого. Трябваше да предприеме извънредни действия, за да оправи нещата.
Питър бе осуетил хитростта му с крал Рори. Базил бе отишъл на срещата с очакване да го изработи и да го застави да се предаде, но не се беше получило. Открадната вилица — колко глупаво! Но знаеше, че Питър вече не изпитва нито капка съмнение. Пред очите на председателя подскачаха червени и черни петна.
Значи трябваше да използва Сарейн като разменна монета. Сестрата на Естара бе последният коз, който му бе останал. На част от него тази перспектива не й допадаше и той се надяваше, че няма да му се наложи да убие Сарейн… но бе започнал да вярва, че и по тази линия няма да излезе нищо.
Когато се върна на Земята, установи, че ситуацията се е влошила още повече.
Докато дипломатическата совалка се приближаваше към Дворцовия квартал, личният му комуникатор иззвъня — предаваше активирано от близостта му съобщение по частния му канал. Беше от Сарейн.
Докато го прослушваше, Базил едва успяваше да си поеме дъх. „Твоята Ханза е покварена — казваше тя. — Повече не мога да бъда част от нея“. Поредната предателка, поредната страхливка, която го изоставяше! „Всичко, което се случи оттук нататък, ще е в резултат на твоите собствени действия“. Воят на чувства в главата му удави всяка рационална мисъл. „Сбогом, Базил“.
Повлечен във вихър от мълчание, той слезе от совалката. Едва успяваше да си поеме дъх. Бе направил всичко за Сарейн — отново я бе дарил с благосклонността си, бе й показал колко я цени. Дори бе простил доказаното й предателство и я бе помолил да го придружи в безопасния му подземен бункер. Тя нямаше представа, че може да му се наложи да я използва като заложница. Защо се бе обърнала срещу него, след като й бе дал толкова много шансове? При по-различни обстоятелства Сарейн можеше да има цялата Ханза!
„Сбогом, Базил“.
Полковник Андез се завтече да го посрещне.
— Господин председател, най-после се върнахте! Възникна криза, докато ви нямаше.
„Повече от една“ — помисли си той. Цялото му тяло бе сковано, всичките му мускули се бяха напрегнали до предела на силите си. Имаше нужда да излее гнева си върху някого; обърна се, бърз като усойница. Андез веднага отдаде чест и той си пое дъх, доволен да види, че все някой се държи така, както подобава.
— Сега пък каква криза?
Тя бе видимо разстроена.
— Вие ли дадохте заповедта, господин председател? Вие ли упълномощихте заместник-председателя Каин да освободи Патрик Фицпатрик и жена му? Никой не знае къде са и какви подривни дейности извършват в момента.
Това го изненада. Беше толкова съсредоточен върху неподатливостта на Питър и предателството на Сарейн… но сега и Каин? И Фицпатрик е на свобода?!
— За какво говорите?
— Заместник-председателят Каин ги освободи. Заяви, че има пълномощия. Освен това е освободил и семействата, които бяхте взели за заложници — семействата на адмиралите Диенте, Пайк и Сан Луис. Сега са на свобода и ви заклеймяват по всички новинарски мрежи! И никой не може да открие заместник-председателя.
Базил твърдо потисна гнева си.
— Очевидно със заместник-председателя Каин трябва да обсъдим някои неща. Намерете го. Доведете го в бункера ми.
Андез изглеждаше изпълнена със самодоволна радост.
— Да изпратя ли хората си да потърсят и Фицпатрик? Ако действаме бързо, можем да го арестуваме…
— Това не влиза в задълженията ви, полковник Андез. — Не смееше да признае, че в бронята му се е появила още една пукнатина — още един изменник сред доверения му кръг. — Аз ще се погрижа. Засега ме придружете до щаба ми.
Трябваше да отиде някъде далече от лудостта, някъде, където да може да помисли, където да може да контролира всички подробности.