Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Наистина ли си готов да поемеш този риск? Познаваш председателя! Като нищо ще го убие от чиста злоба.
Питър знаеше, че е права, и почувства как в гърлото му засяда буца.
— Рори — или каквото му е истинското име — може да е само марионетка в ръцете на Базил, но той е като мен — вероятно са го прибрали от улицата и са го принудили да играе роля. Базил дърпа конците и всичко зависи от това колко добър актьор е момчето. Разбирам какво преживява. Не се тревожи, няма да оставя да го убият само заради мен.
— Всъщност се тревожа повече за Сарейн — призна тя.
— Аз също.
Сега, застанал на мостика на „Юпитер“, Питър наблюдаваше как адмирал Уилис тихо беснее срещу отдалечаващата се дипломатическа совалка. След един дълъг миг напрегнато мълчание тя замислено се обади:
— Знаете ли, един-единствен язерен изстрел може да реши много от проблемите ни.
— Не мога да кажа, че тази мисъл не ми е хрумвала и на мен, адмирале. — Питър знаеше, че самият Базил би постъпил точно така — и че вече го е правил, с Морийн Фицпатрик и с устатия архиотец. — Но ако си възвърна властта чрез открито убийство, тогава какво ме отличава от Базил? Не мога да убия някого просто защото не го харесвам, или защото е лош, или защото е застанал на пътя ми.
Но пък това би било толкова лесно и експедитивно решение.
Само че цената, която трябваше да плати по-късно, щеше да доведе до неговия упадък така, както бе покварила Базил Венцеслас, превръщайки го от способен лидер в чудовище. Питър въздъхна.
— Като крал съм длъжен да давам личен пример. Не мога просто да нахлуя и да обявя на населението на Земята какво е добро за него. Те сами трябва да се отърват от Базил.
— Знаеш, че навсякъде има протести — обади се Естара. — Патрик Фицпатрик разбуни духовете много сериозно. Какво лошо има да се възползваме от това?
Питър бе наблюдавал по новинарските мрежи как демонстрациите стават все по-силни и разпалени дори през краткото време, което бе прекарал в системата на Земята. Осъзна, че хората може да са готови за промяната.
— Може би си права.
Дипломатическата совалка продължаваше да се отдалечава. Адмирал Уилис не коментира решението на краля. Единствените й думи бяха:
— Все едно, вече излязоха от обсега ни.
131.
Патрик Фицпатрик
След като заместник-председателят Каин ги освободи, най-рационалният, логичен и благоразумен курс на действие на Патрик и Зет би бил да откраднат някой малък космически кораб и да се отправят към съдовете на Конфедерацията.
Но Патрик не беше нито в рационално, нито в логично, нито в благоразумно настроение.
Каин им бе казал как могат да помогнат да свалят председателя и тази възможност просто бе прекалено ценна, за да я пропуснат. Патрик все още разполагаше с контактите, оставени от баба му, както и с голяма част от фондовете. Беше време да рискува всичко.
— Все още не мога да убедя самата себе си, че това не е някакъв номер. — Зет предпазливо се огледа. — Какво печели заместник-председателят от това?
— Той е умен. Вижда, че председателят е повел всички към ръба на бездната, и не възнамерява да е една от овцете, които ще паднат оттам.
Навсякъде по претъпканите улици и площади имаше демонстрации на Меча на свободата. Патрик забеляза, че протестите са станали по-яростни през дните, изминали от арестуването им, и не можеше да не остане доволен.
— Май нещата са загрубели, и то много — отбеляза той.
Докато си проправяха път сред демонстрантите и крещяха в общата вълна на все по-силен гняв, той с изненада чу как някой вика:
— Вижте! Това е Патрик Фицпатрик! Свободен е!
— Чух, че са ги екзекутирали.
— Сигурно са избягали.
— Той ни показа доказателствата срещу председателя!
— Председателят Венцеслас уби баба му.
Патрик потръпна — не беше сигурен, че иска да привлича толкова много внимание, но вече нищо не зависеше от него: бяха го забелязали прекалено много хора, така че реши да се възползва от тази възможност. Вдигна ръце, докато виковете, оповестяващи неочакваната му поява, се разнасяха все по-нататък сред хората. Шумът донякъде утихна, макар че демонстрантите в краищата на тълпата все още нямаха представа какво става.
— Да, вече не сме в затвора и трябва да продължим работата си. Всички вие сте част от решението на проблема.
— Как да помогнем? — извика някой.
— Трябва ни безопасно място — каза Зет, усмихна се дяволито и добави: — И комуникационно устройство. Време е да съборим председателя и да върнем крал Питър. Председателя го няма, така че момент е идеален.
Патрик се почувства замаян от въодушевление при мисълта за това, което можеше да направи за успеха и какво би направила Мадам Брадвата, ако беше тук. И да, изпита и задоволство, че може да накара председателя да си плати за смъртта й.