Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Насочи кораба през бледото небе на Голген толкова бързо, че остави зад себе си ярка йонна следа.
— Това би трябвало да ги разчисти от пътя ни, ако си държат очите отворени тия буболечки. Ей, има ли някой?
Корабът изрева над огромния кошерен град и почти забърса върховете на неравните кули.
Нищо не й отговори. Нищо не се показа да ги види.
Тасия зави и мина над града втори път. Ръката на Кото стоеше в готовност върху бутона на сирената, но и сега не се появиха никакви кликиси. Нито един.
Най-после Тасия събра кураж и кацна на мястото, където някога се издигаше човешката колония, където се бе сражавала с буболечките и бе спасила малкото оцелели заселници. Замръзна в напрегнато очакване, нащрек за всяко движение. Пак нищо.
Най-после отвори люка и остави сухия въздух и жълтеникавата слънчева светлина да нахлуят в кораба. Ларо бе съвсем безмълвна. Съвсем празна.
— Шиз, къде са отишли, по дяволите?
134.
Сарейн
Веднага щом Сарейн се качи на „Сляпа вяра“, капитан Робъртс излетя, без да си даде труд да поиска разрешение, и бързо се отдалечи, като пренебрегваше яростните викове от земните контроли. Така или иначе, със заплахата от сблъсъци с още отломки и целия хаос от разузнавачески кораби, които се опитваха да защитят Земята, никой нямаше време да се занимава с един малък нерегистриран кораб.
Седнала на удобното пътническо място, Сарейн с наслада вдишваше аромата на новия кораб: тапицерията, полировката на палубите и преградите, въздуха, нахлуващ от наскоро регулираните рециклатори. За нея това бе вкусът на свободата.
— Трябва внимателно да изчислим времето — каза тя. — Трябва да сме сигурни, че Базил е напуснал „Юпитер“, преди да оповестим присъствието си и да помолим за убежище.
— Ще внимаваме — обеща капитан Робъртс.
Сарейн преглътна. В гърлото й бе заседнала буца.
Сега, когато бе напуснала Земята, се боеше повече за заместник-председателя Каин, отколкото за себе си. Той бе останал там. Той трябваше да се изправи лице в лице с Базил.
— Капитан Кет, тревогите ни съвсем не са свършили. — Тя затвори очи, отпусната на удобната седалка, и почувства как корабът вибрира, докато Робъртс се отдалечаваше от Земята. — Просто ме отведете при сестра ми и крал Питър. Те са тези, с които трябва да говоря.
Като избягваше малките скални късове, които продължаваха да се носят към планетата, „Сляпа вяра“ се издигна в орбита. Тримата изчакаха на безопасно разстояние от дреднаута на генерал Бриндъл; наблюдаваха монитора и как дипломатическата совалка на Базил напусна „Юпитер“ и се върна на него.
Щом пътят се разчисти, капитан Робъртс насочи „Сляпа вяра“ към корабите на Конфедерацията. Рлинда натисна един транспондер и зачака да й отговорят.
— Говори търговският министър Рлинда Кет. Имам новини и гост за крал Питър и кралица Естара.
Огромните врати на корпуса на флагманския кораб се отвориха, за да ги пропуснат, и Робъртс опитно вкара „Сляпа вяра“ в хангара.
Сарейн слезе от кораба. Чувстваше се силна, по-силна, отколкото си спомняше да е била от много дълго време. И изведнъж осъзна, че никога не е напускала дома си. Че си е вкъщи.
Чакаха я крал Питър… и кралица Естара. Естара!
Със сестра й бяха толкова различни. Сарейн бе амбициозна, развълнувана от перспективата за власт и придружаващите я церемонии, паради и почести, докато движещата сила в живота на Естара открай време бе по-скоро любовта към семейството й — и преди, и след като се омъжи за Питър, — отколкото желанието за влияние, авторитет или богатство.
На Естара й бе отнело години да убеди сестра си, че Базил не е мъжът, за когото го мисли; беше се опитала да я убеди да избяга с тях, когато хидрогите нападнаха Земята. „Какво ли щеше да се случи — зачуди се Сарейн, — ако онази нощ бях променила решението си и се бях върнала на Терок? Дали Базил щеше да загуби властта, в която така отчаяно се е вкопчил, преди да причини още вреди?“
Каква ирония — Естара, която никога не бе жадувала за власт, вече не бе кралица марионетка, а истинска кралица, защото искаше да помогне на хората. „Кралица на Конфедерацията!“ И ако зависеше от Сарейн, малката й сестричка и Питър скоро щяха да приобщят към тази Конфедерация и Земята. Ако успееше да ги убеди да действат. Ако й повярваха.
Устните й се извиха в колеблива усмивка.
— Здравей, сестричке…
Естара се втурна към нея.
— Напусна ли председателя най-после? На вечерята разбрах, че искаш да ми кажеш нещо! Ще останеш ли? Той заплаши, че ще те убие… толкова се радвам, че си в безопасност!