Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Слушам, сър. — Тя го поведе към бронираното срещу ракетомети превозно средство, което щеше да ги транспортира от площадката за приземяване. Въпреки че маршрутът, който бе избрала, заобикаляше най-лошите демонстрации, Базил се смая от самия брой на всички тези глупаци, които настояваха за оставката му и за връщането на крал Питър. Хората, които имаха прекалено много време и твърде малко ум, бяха готови да тръгнат след всеки харизматичен водач, обещал да промени живота им към по-добро.
Извърна се от прозореца, от гневните лица и крещящите усти, от сганта. Искаше му се да разполага с десетки хиляди войници под командването на Андез, за да арестува всички тези демонстранти. Но нямаше полза да продължава с наказанията. Зашеметяванията, побоите и арестите само ги разяряваха още повече.
Защо обвиняваха него, след като всичките проблеми идваха от хора, които не го слушаха? Наистина ли си въобразяваха, че председателят би могъл да преговаря с огнените същества или с разярения илдирийски адар?
Сарейн и Каин трябваше да ги знаят тези неща, но ето че и те го бяха изоставили. Очевидно бе арестувал погрешния предател… или просто не бе арестувал всичките. Защо хората, които бяха най-близо до него, неизменно бяха склонни към слабост и предателство? А Сарейн…
„Сбогом, Базил“.
Да, наистина искаше да слезе под земята.
Андез и четирима стражи го придружиха през проверките за сигурност в сградата на щаба и до асансьора, който щеше да го свали до кабинета му дълбоко под пирамидата на Ханзата.
Но щом асансьорът започна да се спуска, зазвъняха осигурителни аларми. Андез докосна комуникационния чип в ухото си и се заслуша, после пребледня. Базил — мразеше останалите да знаят повече от него — веднага попита:
— Какво става?
— Чужд флот току-що е навлязъл в системата. Сензорите са засекли единадесет огромни кораба.
— Какъв чужд флот? Чий? — И, запита се той, точно колко голямо е „огромен“?
Асансьорът спря, вратите се отвориха със свистене. В подсиления команден център техниците тичаха от станция на станция. Алармите пищяха оглушително. Екраните показваха образи от космоса.
Базил избута един техник настрана и седна пред главния екран. Какво търсеха кликисите тук, по дяволите? Това да не би да беше закъснял отговор на нескопосаната офанзива на генерал Ланиан на Пим? Опита се да се съсредоточи.
Единадесетте извънземни кораба се приближаваха, напълно безмълвни и абсолютно ужасяващи.
Срещу такива създания дипломатическите и административните му умения бяха напълно безполезни. Адмирал Диенте бе доказал, че човек не може да преговаря с кликисите — че те не разбират човешките мисли и очаквания. Те не играеха по същите правила. Просто искаха да унищожат всичко, което се изпречи на пътя им.
И ето че сега бяха дошли на Земята.
Мина му мисълта, че Питър навярно се смее на този развой на събитията.
— Генерал Бриндъл, пригответе се да застанете в защита на Земята.
Възрастният командир изглеждаше непреклонен като статуя.
— Адмирал Уилис предложи помощта си и смятам да я приема.
Без да чакат одобрението му, „Голиат“ и корабите на ЗВС вече оформяха защитна линия.
Неочаквано по всички канали на ЗВС, по всички честоти, използвани от дипломатите на Ханзата, по всички новинарски канали се разнесе бръмчащ глас със зловещи стържещи нотки.
И този глас заговори на обичайния език на търговците. Нямаше нужда от превод.
— Люпилото иска да види председателя на Теранската ханзейска лига. Базил Венцеслас трябва да дойде на нашия кораб-рояк. Лично. Незабавно.
136.
Сирикс
Застанал сред мрежата ремонтни докове, обикалящи в орбита около Земята, Сирикс със задоволство наблюдаваше напредването на строежа на специфичните роботски кораби — четиридесет и два, с необичайна конструкция, построени от ненужни части и материали, отмъкнати от роботите. Приличаха на нехерметизирани играчки, но в общи линии бяха готови и можеха да потеглят или да се впуснат в атака всяка минута.
Освен това работниците му почти бяха довършили ремонта на още четиринадесет кораба на ЗВС. След като досадните човешки инспекции приключеха, Ханзата щеше да му предостави хиляди нови черни роботи… още една важна стъпка в плана му. Председателят Венцеслас бе наистина голям глупак — изобщо не допускаше, че е възможно черните роботи отново да го измамят.
Сега, застанал на мостика на една току-що ремонтирана манта, Сирикс чакаше човешкият инженер да довърши скучната си проверка. Инспекторът бе закръглен и добронамерен, но си вършеше работата влудяващо бавно. Не спираше да мърмори: