Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Имам план.
Тълпата ги повлече със себе си. Дори някакви стражи на Ханзата да бяха тръгнали по петите им, демонстрантите щяха да ги защитят. Тази мисъл го накара да изпита странно чувство на могъщество.
За отрицателно време групата ги отведе до една малка сграда и им даде компютри и достъп до комуникационните мрежи. Докато кипеше от яд в килията си, Патрик бе мислил отново и отново за нещата, които все още не беше казал. Бе репетирал речта си наум, бе придавал на гнева си форма и бе подбирал думите си така, че да водят към една цел.
Сега най-после му се удаваше още една възможност. Той даде свобода на мислите и въображението си с ново излъчване, в което призоваваше всички жители на Земята да се вдигнат на оръжие.
132.
Джес Тамблин
Джес и Ческа поведоха Слънчевия флот и корабите на Конфедерацията към Харибда, за да направят там последните приготовления. Обгърнати от блещукаща прозрачна мъгла от енергия, двамата стояха в командното ядро на флагманския кораб на мага-император.
Това, което някога бе първичен океан, населяван от безброй водни същества, сега приличаше на изгорена пустиня. Но Джес и Ческа бяха проникнали през кората до подземните пластове, които бълбукаха от горещи води. Няколко от преданите водоносци на Джес бяха върнали жива вода и тук като част от мисията си. И тази вода се беше умножила. Сега хиляди дървета-мехурчета се изливаха през открития космос от Терок, придружавани от корабите на водоносците.
Битката на Голген бе нанесла тежки щети на много от корабите на Слънчевия флот: по корпусите им имаше следи от обгаряния, слънчевите им платна се бяха превърнали в дрипи, но въпреки това бойните лайнери все още представляваха впечатляващ флот, особено с всички конфедерационни кораби, които се бяха присъединили към тях.
Многобройните кораби се спуснаха към планетата. Адар Зан’нх гореше от желание да се изправи срещу фероуите и Джес го увери, че процесът ще е съвсем кратък.
— Венталите знаят какво да правят.
Зан’нх стисна и отпусна юмруци.
— Прибързаното втурване в битка често е план за сигурно поражение. — Говореше така, сякаш го напомняше сам на себе си.
— Дайте шанс на новата идея на Кото Окая — каза Съливан Голд. — Звучи ми като нещо, което би могло да хрумне на Табита Хък.
Адарът го погледна, усмихна се и кимна.
Венталите се вълнуваха и ликуваха. Корабите закръжиха ниско над блестящите езера и възобновените вентали в тях забълбукаха.
Венталска вода се издигнаха във въздуха като фонтани и се разпръснаха във фина пяна. Живата мъгла обгърна всеки боен лайнер и всеки скитнически кораб в пашкул от влага, който заблестя на слънчевата светлина.
Чрез своите вентали Джес и Ческа инструктираха водните същества да следват формите, които бе създал Кото, и да се превърнат в замръзнали снаряди. Корабите събраха още венталска вода в товарните си помещения и екипажите заредиха ледените снаряди.
Към редовете им се присъединиха и стотици блестящи като перли дървесни мехури, които бяха долетели от Терок. Приличаха на капчици от пяната на някакъв космически прилив и в сърцевината на всеки имаше по една малка, но жизнеспособна фиданка. Нико Чан Тайлар и останалите доброволци от водоносаческия екип на Джес ги следваха със своите кораби.
Джес чувстваше как могъщите вентали пулсират в тялото му, готови да предизвикат враговете си.
— Превъплътеният фероуи може да бъде унищожен, а другите фероуи — контролирани, точно като хидрогите. Но няма да е лесно.
Ческа го хвана за ръка и той почувства как между двамата изпращява енергия. Ческа се обърна към мага-император:
— Ние ще поведем нападението. Превъплътеният фероуи е толкова наш враг, колкото и ваш.
Излязоха през въздушния шлюз и се стрелнаха в космоса, в пласта влага, който обкръжаваше бойния лайнер. Привлякоха капчиците около себе си и си създадоха нов венталски кораб.
Всички кораби бяха забулени в мъгливи щитове.
Яркото кълбо-мехур летеше пред тях и сияеше като Пътеводна звезда.
Водеше ги към Илдира.
133.
Тасия Тамблин
— Мразя буболечките — заяви Тасия и затвори люка на товарния кораб. Вече напускаха главната небесна мина на Голген. — Наистина ги мразя. И ти ще ги намразиш, Кото, веднага щом ги опознаеш.
Кото Окая седеше на мястото на втория пилот и гореше от нетърпение да потеглят.
— Това, надявам се, не означава, че имаш задни мисли и би предпочела да хукнеш да се биеш с фероуите. Трябва да изпробваме кликиската сирена.