Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Трябва да внимавам. От бързане няма полза. Не мога да си позволя да допусна грешка.
И все пак допускаше грешки — не забелязваше извънредно деликатните модификации, които роботите правеха във всеки от одобрените кораби.
Докато го чакаше да свърши, Сирикс насочи червените си оптични сензори към изненадващите надписи, които внезапно се появиха на дългообхватните екрани на мантата. Кораби. Големи кораби.
Кликиски кораби-рояци.
На тромавия човешки инспектор му трябваха няколко мига, за да ги забележи.
— Какво е това? — И насочи дебелия си пръст към екрана.
Предводителят на роботите прехвърляше през ума си всички възможности, преценяваше ги и ги отхвърляше. Накрая се спря на единствената вероятна и каза:
— Това са кораби-рояци. Кликисите са дошли за нас.
— За вас ли? Какво означава това?
— Означава, че в крайна сметка моите роботи ще имат нужда от тези кораби. — Сирикс протегна една от дългите си ръце. Ръка с назъбен ръб.
— Какво…
С едно-единствено замахване Сирикс му отсече главата, тя падна на палубата, търкулна се и спря в локва кръв.
Един друг човешки работник — стоеше до вратите на асансьора на мостика на мантата — се вторачи невярващо в отрязаната глава, после се обърна и се опита да избяга, но двама черни роботи му преградиха пътя и бързо го разкъсаха.
По всяко друго време Сирикс щеше да се наслади на чувството как острите му щипци минават през меката плът на човешкия инженер. Сега обаче единственото, което го интересуваше, бяха пристигащите кораби-рояци — единадесет на брой, по-голяма кликиска сила от всичко, срещу което се бе изправял.
Люпилото изпрати сигнал по всички канали. Попита за председателя Венцеслас по име и Сирикс внезапно осъзна, че предаденият е той самият. Докато се преструваше, че наивно работи в сътрудничество с черните роботи, председателят по някакъв начин бе поддържал контакт с насекомовидната раса. Навярно тъкмо той бе повикал люпилото тук, за да ги унищожи.
Сирикс незабавно предаде съобщение по кодирана честота до всички черни роботи:
— Запалете двигателите. Пригответе се да плените всеки съд на ЗВС, който е функционален. Убийте всички хора на борда тихо и бързо, ако е възможно, за да не предизвикваме незабавно отмъщение. Най-важното е да се оттеглим, преди кликисите да са ни намерили.
137.
Маргарет Коликос
Маргарет знаеше, че е единствената, която може поне да се надява да разбере кликисите.
— Трябва да се свържа с председателя Венцеслас. Той изобщо не знае срещу какво се изправя.
Антон се изсмя саркастично:
— Той никога не знае нищо.
Майка му се бе нанесла в малкия му апартамент и двамата бяха прекарали няколко приятни дни заедно — разказваха си всичко, което им се бе случило през годините на раздяла.
Но сега огромните кораби на кликисите бяха пристигнали с достатъчно огнева сила, за да унищожат както всичко, което бе останало от Земните въоръжени сили, така и корабите на Конфедерацията. А Маргарет се съмняваше, че след голямото делене, което бе на път да се случи на Ларо по време на бягството й, в това огромно, съставено от безброй частици кошерно съзнание е останало нещо от Дейвлин Лотце. И все пак приближаващите кораби знаеха, че трябва да попитат специално за председателя Венцеслас. Това й вдъхваше искрица надежда. Единственото люпило бе запазило някои спомени… но тези спомени можеха да бъдат обърнати и срещу човешката раса.
Дейвлин Лотце бе обърнал гръб на Ханзата и бе отишъл да живее скромно и уединено на Ларо. Бе прекъснал връзките си с председателя, тъй като категорично не одобряваше повечето му политически ходове и действия. Ако някакво ехо от тези спомени си бе пробило път до повърхността на гигантското кошерно съзнание, ако го бе заредило с враждебност към председателя Венцеслас, човечеството можеше да се озове в още по-голяма беда от сегашната.
О, председателят нямаше представа срещу какво се изправя.
Маргарет знаеше какво трябва да направи. Преди много години, когато с Луис бяха демонстрирали способностите на кликиския факел, председателят й бе дал директен достъп до личния си канал и тя все още помнеше кодовете за контакт.
Всички бяха в паника, но никой не искаше да направи нищо. Маргарет водеше резки разговори с един служител след друг и си пробиваше път все по-навътре в системата. На повечето хора името й не им говореше нищо, а тези, които го помнеха, проявяваха съмнения, тъй като от години я смятаха за мъртва.