Дълг на честта

— Я чакай малко — каза в Ню Йорк един специалист по облигациите на компютъра си. Фирмата му управляваше няколко големи пенсионни фонда, които отговаряха за социалните осигуровки на над един милион синдикатни работници. Върнал се току-що от обичайния обяд в любимото си заведение за деликатеси, той предлагаше съкровищни бонове на ниски цени по нареждане „отгоре“ и засега те просто си стояха и чакаха купувач. Защо? Появи се предпазлива поръчка от френска банка, очевидно за да бъде спънат инфлационният натиск върху франка. Ставаше дума само за милиард, предложен при едно и седем тридесет и втори под първоначалната стойност: международният еквивалент на въоръжен грабеж. Той обаче забеляза, че „Колумб“ бе стиснал зъби и беше взел франковете, обръщайки ги почти веднага в германски марки като свой предпазен ход. Тъй като все още смилаше сандвича си с осолено говеждо, мъжът почувства как обядът му се превръща в ледена оловна топка.

— Някой да се освобождава от долари? — попита той дилъра до него.

— Точно така изглежда — отговори тя. За един час уговорените сделки с премии с долари бяха паднали под максималната позволена граница за ден, след като растяха цяла сутрин.

— Кой?

— Който и да е, „Ситибанк“ току-що получи нож в гърба. Тези на „Химическа банка“ също падат.

— Да е някаква корекция? — запита се гласно той.

— Корекция ли? Каква и защо?

— Какво да правя тогава? Да купувам? Да продавам? Да се покрия? — Трябваше да вземе решение. Поверени му бяха дългогодишните спестявания на истински хора, които да пази, но той не разбираше промяната на пазара. Нещата отиваха по дяволите, а не знаеше защо. За да върши работата си правилно, трябваше да разбере.