Божията формула

— Разбира се. Земята няма бъдеще, ще бъде разрушена.

— И къде ще отидем?

— Как къде! Ще отлетим на други звезди, разбира се.

Томаш объркано поклати глава.

— Извинете, но какво ще разреши това?

— Ами… струва ми се очевидно, нали? Ако тръгнем към звездите, ще се спасим от неизбежната гибел на Земята.

— И какво от това? Нали звездите ще изчезнат? Нали галактиките също ще угаснат? Нали и Вселената ще загине? Дори да успеем да напуснем Земята, само ще отложим неизбежното, не е ли така? При тези обстоятелства как е възможно да се твърди, че разумният живот никога няма да изчезне?

Луиш Роша обходи с поглед олтара, издържан в маниеристки стил, но вниманието му бе обсебено от мислите му.

— Оцеляването и поведението на живота в далечно бъдеще е предмет на изучаване на един нов клон на физиката — каза той с неутрален тон, типичен за академичните изложения. — Знаете ли, изследванията около този въпрос започнаха с една статия на Фрийман Дайсън, публикувана през 1979 година: «Време без край: физика и биология в отворена вселена»103. В нея Дайсън предлага една обща схема, по която работиха и други учени, интересуващи се от същия въпрос, и по-специално Стив Фрочи, който публикува научен текст на същата тема в списание Сайънс през 1982 г. Последваха и други публикации, като всички се основаваха на физичните закони и информатиката.

Томаш продължаваше да гледа объркано.

— Всичко това ми изглежда необикновено — сподели той. — Нямах и най-малка представа, че се е появил нов клон на физиката, който се занимава с оцеляването на живота в далечно бъдеще. Но честно казано, не смятам, че е възможно, на фона на потресаващата картина на неизбежната гибел на звездите и галактиките, която обрисувахте преди малко. Как е възможно животът да оцелее при тези условия?

— Искате ли да ви обясня?

— Моля! Целият съм в слух.

— Вижте, ще го изложа в общи линии, съгласен ли сте? Ще оставим техническите подробности за друг, по-спокоен разговор.

— Добре.

— Вече тече първата фаза. Става въпрос за развитието на изкуствения интелект. Истина е, че нашата цивилизация прави едва първите си стъпки в компютърната технология, но еволюцията е много бърза и скоро компютрите ще достигнат човешкия капацитет в процесите на обработка на информацията. Навярно не е далеч денят, когато компютрите ще достигнат човешкото ниво на разум според теста на Тюринг, не знам дали сте чули вече за това.

— Баща ми спомена за него.

— И така, инженерите предвиждат, че освен компютри, умни като нас, ще можем да създадем и роботи, които да бъдат универсални конструктори. Нали знаете какво представляват универсалните конструктори?

— Мм… не.

— Универсалните конструктори са така устроени, че да могат да изграждат всичко. Например една машина от фабрика за производство на автомобили не е универсален конструктор, тъй като е предназначена само за производство на автомобили. Но човешките същества са универсални конструктори, тъй като притежават способност да строят всичко, което може да бъде построено. И така, учените твърдят, че е възможно да се създаде машина, която да бъде универсален конструктор. Математикът Джон фон Нойман вече е показал начина, по който биха могли да бъдат създадени подобни конструктори, а НАСА казва, че е възможно да ги произведе за няколко десетки години, стига да разполага със съответното финансиране, разбира се.