Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Тук можем да бъдем нападнати — хладно го прекъсна Селади. — Наблизо има военновъздушна база, от която всеки момент може да се появи патрул. Вие не разбирате от военни въпроси. Трябва веднага да отлетим за Багдад!
— Кувейт е по-безопасно място, но и в двата случая хеликоптерът ще бъде конфискуван, тъй като нямаме разрешение за напускане на Иран — каза Локхарт.
— Може би. А може и да се измъкнем — тихо отвърна Валик. — Малко бакшиш, някоя и друга връзка и всичко ще се оправи. — „Ти, нахалнико, вмъкнал се в семейството ми! — помисли си злобно той. — Ти и хеликоптерът ще бъдете бакшиша, който ще задоволи дори иракчаните! Защото не може да има спор, че си излетял без разрешение от Техеран и на практика си отвлякъл машината! Иракчаните ще разберат това и няма да ни сторят зло. С теб, хеликоптера и малко пара на ръка те няма да ни създават неприятности. Защото мразят Хомейни и се страхуват от него и неговия вариант на исляма!“
Забеляза, че Локхарт го наблюдава, и въпросително го погледна:
— Мисля, че изборът на Багдад е неправилен.
— Стига вече, тръгваме! — отсече генерал Селади.
Лицето на Локхарт се наля с кръв от грубостта му, останалите се размърдаха с неудобство.
— Несъмнено! — съгласи се Локхарт. — Можете да тръгнете в мига, в който машината и пилотът са готови. Летели ли сте някога сред тези планини?
— Не… Но 212 има възможност да преодолее височините и нашата цел е Багдад. Да тръгваме!
— Желая ви успех. Продължавам да държа на мнението си, че полетът до Кувейт ще бъде далеч по-безопасен, но и за него трябва да се изчака нощта. Разбира се, вие можете да постъпите както намерите за добре, но аз няма да летя с вас!
Мълчанието натежа от напрежение, лицето на Селади бавно започна да се налива с кръв.
— Подгответе се за полет, и то веднага! — изсъска той.
Локхарт се обърна към Валик.
— На път за Исфахан ви предупредих, че няма да прелетя последната част от пътуването. Али спокойно може да го стори, той е добре обучен пилот.
— Но нали и теб търсят не по-малко от нас? — смаян от глупостта му го погледна Валик. — Ще летиш с нас, разбира се!
— Няма! — поклати глава Локхарт. — Ще се оттегля веднага, защото зная, че нямате излишно време да ме превозите докъдето и да било. Али ще ви превози без проблеми, той е летял в този район и познава радарите. Моля да ми оставите една пушка и аз ще се добера до Бандар-е Делам. Съгласни ли сте?
Всички местеха очи от Валик към Локхарт, после от Локхарт към Селади. Мълчанието беше пълно.
Валик и Селади се замислиха, върху този нов и неочаквано възникнал проблем, после почти едновременно стигнаха до едно и също заключение: Иншаллах! След като Локхарт предпочита да остане в Иран, нека сам да си тегли последиците.
— Много добре — тихо проговори Валик. — Ще лети Али. — Усмихна се, тъй като уважаваше професионалните умения и познания на Локхарт, и побърза да каже: — Ние сме демократични хора, затова предлагам да гласуваме накъде да тръгнем — към Кувейт или към Ирак!
— Кувейт! — извика Ануш и повечето офицери се присъединиха към нея още преди Селади да успее да реагира.
„Отлично — помисли си Валик. — Позволих си да отстъпя, защото Селади твърди, че познава началника на полицията в Багдад и безпроблемното преминаване на него и моето семейство няма да струва повече от двайсет хиляди американски долара в брой — далеч по-малко от това, което бихме платили в Кувейт. А колко ще платят останалите, си е тяхна работа, надявам се, че си носят достатъчно пари или поне знаят бърз начин за тяхното набавяне…“
— Вие, разбира се, сте съгласен, нали, вуйчо? — попита той.
— Отлитаме за Кувейт. Благодаря ти, капитане… Би ли уведомил Али, че ще лети? Той отиде надолу към езерото.
— Разбира се, но първо ще си събера нещата. Ще ми оставите ли пушка?
— Естествено.
Локхарт се насочи към навеса и се скри от погледите им.
— Изтикайте хеликоптера и да се махаме! — заповяда Селади. Офицерите тръгнаха да изпълнят заповедта. Локхарт излезе, опря сака и планшета си до стената, после тръгна към брега да намери Али.
Валик усети погледа на жена си и се обърна:
— Какво има, Ануш?
— Какви са плановете за капитан Локхарт? — тихо попита тя, макар че наблизо нямаше никого.
— Нали го чу? Отказва да лети и предпочита да остане в Иран…