Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Локхарт тихо подсвирна. Ариани беше легендарният началник на иранските ВВС, който, според слуховете, бил доверено лице и дясна ръка на шаха, женен за една от сестрите му. Преди две години загина при полет с делтапланер.
— Тук ли загина? — попита Локхарт.
— Да — отвърна Али и махна към противоположния край на езерото. — Казват, че попаднал на въздушно течение и се размазал в онези скали.
— Казват? — погледна го изпитателно Локхарт. — Значи вие не вярвате в това?
— Не вярвам, разбира се. Всички пилоти знаят, че той беше убит.
— Минирали са делтапланера?
— Не зная — сви рамене Али. — Но той беше твърде добър пилот и още по-добър с делтапланера, за да позволи да го увлече някакво въздушно течение. Освен това беше много предпазлив и никога не би летял при лоши метеорологични условия.
Иранецът излезе на слънце. Локхарт го последва. Отдолу долитаха виковете на офицерите, сред тях се долавяха веселите писъци на децата на Валик.
— За излитане използваше скутер — продължи Али. — Слагаше си къси водни ски и се държеше за дълго въже, теглено от скутера. Когато скоростта ставаше достатъчна, откачаше ските и се вдигаше във въздуха, често на повече от петстотин метра височина. После правеше спираловидни кръгове и се приземяваше на сантиметри от онова мостче там…
— Толкова добър ли беше?
— Да. И именно затова го убиха… защото беше много добър във всичко!
— Кой го направи?
— Не зная. Ако знаех, той или те отдавна нямаше да са живи!
Локхарт забеляза възхищението на лицето на събеседника си.
— Вие го познавахте, така ли?
— Бях негов помощник… един от помощниците му в продължение на година. Никога в живота си не съм срещал по-прекрасен човек! Беше отличен генерал, отличен пилот, спортист, скиор, всичко! Ако беше жив, шахът никога не би попаднал в капана на чужденците и на онази хиена Джими Картър, никога не би напуснал страната! Иран нямаше да се сгромоляса в пропастта — той нямаше да позволи на генералите да извършат своето позорно предателство! — Лицето на Али Абаси се разкриви от гняв. — Ако беше жив, изобщо нямаше да говорим за предателство!
— Значи са го убили хората на Хомейни, така ли?
— Не, преди три години това беше невъзможно. По-скоро Туде, федаините или всеки друг фанатик, планирал отслабването и разединението на Иран. Той беше шиит, макар и със съвременни разбирания… — Али извърна потъмнялото си от мъка лице към Локхарт. — А може и някой от висшите ешелони на властта, страхуващ се от огромната му популярност…
Локхарт объркано премигна.
— Искате да кажете, че е възможно да е бил убит по нареждане на шаха?
— Не, това е изключено. Но генералът беше трън в очите на онези, които съветваха владетеля и подло го подвеждаха. Беше заплаха за всички британските интереси, тъй като подкрепяше премиера Мосадех в плановете му да национализира „Англо-ираниан Ойл“ и се обяви твърдо за четирикратното повишение на цените на петрола от ОПЕК. Беше настроен произраелски, макар и да не се обявяваше открито срещу арабите — а това означаваше заплаха за ООП и Ясер Арафат. Можеше да се приеме и като заплаха за американските интереси и интересите на Голямата седморка, тъй като не даваше пет пари за тях. Беше истински патриот! — Очите на Али странно блестяха. — Убийството е древно изкуство в Иран — прошепна той. — Нали Ибн-ал-Сабах е бил иранец?
— Извинявайте, но кой е Ибн-ал…
— Легендарният Планински старец… Хасан Ибн-ал-Сабах, религиозният лидер на измаилтяните, създал още през XI век специална група убийци, специализирана в отнемането живота на всички политически противници…
— Извинете, бях забравил. Нали той е бил приятел на Омар Хаям?
— Така е, според някои легенди. — Али тръсна глава и добави: — Ариани беше убит, но никой не знае от кого. Все още…
Двамата дръпнаха вратите на хангара.
— Сега какво ще правим? — попита Локхарт.
— Ще чакаме, после ще продължим пътуването си.
„В изгнание — мислено добави Али. — Няма значение, то ще бъде временно, а за разлика от бедния ни владетел аз зная къде отивам — в Щатите.“
Само родителите му знаеха, че той притежава американски паспорт. „Колко умен е бил татко“ — отново се удиви той. „Човек никога не може да предвиди Божиите дела, сине — каза му веднъж старецът. — Затова те съветвам да подадеш молба за американско гражданство, докато все още можеш да го сториш. Династиите идват и си отиват, остава единствено семейството. Шаховете се издигат и падат, спомни си какво е бил Реза, преди да се обяви за върховен владетел — обикновен авантюрист, син на неграмотни бедняци от Мазандаран!“