Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Къде е съпругът ми, капитан Абаси?
— В къщата при останалите, ваше височество — отвърна Али. — Ще позволите ли да ви придружа?
— Бихте ли му предали да излезе навън?
Али не искаше да я оставя насаме с Локхарт, тъй като Валик и Селади крояха плановете си в нейно присъствие. Планове по отношение на бъдещия полет, разбира се. Съдбата на Локхарт обсъждаха по-късно.
— Не ми се иска да нарушавам спокойствието на генерала, ваше височество — отвърна той. — Затова ви моля да ме придружите.
— Моля ви да го повикате! — меко, но настоятелно повтори тя. Поведението й беше не по-малко повелително от това на генерала, макар и прикрито зад воала на любезност.
Али сви рамене и се отдалечи. Иншаллах! Децата започнаха да играят на криеница около навеса, а Ануш леко докосна ръката на Локхарт.
— Все още не съм ти благодарила, че ни спаси живота, Томи — тихо промълви тя.
Локхарт стреснато я погледна. За пръв път го наричаше по име, досега винаги беше „капитан Локхарт“ или „негово превъзходителство съпругът на Шаразад“.
— Радвам се, че успях да помогна — отвърна той.
— Зная, че двамата със стария Мак приехте да го сторите само заради децата и мен — продължи тя. — Не се учудвай, скъпи, аз познавам добре силата на мъжа си… а и слабостите му… — Очите й се замрежиха от сълзи. — Зная и какво означава всичко това за теб — ти излагаш на опасност не само своя живот, но и живота на Шаразад, бъдещето ви в Иран, а може би и бъдещето на цялата компания!
— Не, Шаразад не. Тя е в пълна безопасност. Баща й, негово превъзходителство Бакраван, ще се погрижи да я пази, докато се открие възможност тя да замине…
Очите му потънаха в кафявите топли очи на Ануш, той прочете това, което се криеше в тях, и сърцето му се преобърна.
— С цялото си сърце се моля всичко това да е вярно, Томи — промълви тя и избърса сълзите си. — Никога през живота си не съм била толкова тъжна… Това бягство, убитият войник в снега — всичко беше толкова страшно! Страх ме е и за всички роднини и приятели, които останаха в Иран. Повечето от тях положително ще бъдат съдени от моллите, тъй като винаги са били модерни и…
— Прогресивни — помогна й Локхарт. — Но никой в тази страна не може да бъде вече в безопасност, дори самият Хомейни!
— Така е, Томи — въздъхна тя. — Дано всичко по-скоро свърши! Зная колко обичаш Шаразад, колко трудно ще ти бъде да си далеч от нея и бебето…
— Какво? — зяпна смаяно той.
— Ох, забравих, че ти все още не знаеш нищо — тръсна глава тя и последните сълзи отлетяха от клепачите й. — Беше рано да ти се съобщава каквото и да било. Но Шаразад ми каза, че е сигурна — тя е бременна, Томи!
В душата на Локхарт се издигна вихрушка, той с мъка преглътна буцата, запълнила внезапно гърлото му. Опита се да каже нещо, но устните му безмълвно се разкривиха. В следващия миг беше готов да говори, но вратата зад гърба на Ануш се отвори и на полянката излязоха Валик и Селади, следвани на крачка от Али. И тримата бяха препасали пистолети. „Къщата сигурно е пълна с оръжие“ — помисли си Локхарт. Али отдаде чест и се отправи надолу към езерото, двете деца нададоха радостни писъци и се втурнаха към Валик. Той вдигна момиченцето, подхвърли го във въздуха и го постави обратно на земята после се обърна към жена си.
— Какво има, Ануш?
— Нали искаше точно по това време да бъда тук с децата? — припомни му с усмивка тя.
— Да, моля те да приготвиш за път Сетарем и Джалал. Скоро тръгваме. — Децата изтичаха в къщата, а Валик се обърна към Локхарт: — Готов ли е хеликоптерът, капитане?
— Да.
Валик отново погледна жена си.
— Моля те да се приготвиш, скъпа.
Тя се усмихна, но не помръдна от мястото си.
— Готова съм, трябва само да взема палтото си.
Приближиха се и останалите офицери. Няколко от тях носеха автомати.
Локхарт с мъка откъсна мислите си от Шаразад и радостното събитие.
— Какъв е планът? — попита той.
— След няколко минути отлитаме за Багдад — отвърна Валик.
— Мислех, че ще отидем в Кувейт — обади се Ануш.
— Променихме плановете си. Генерал Селади смята, че пътуването на юг е твърде опасно. — Очите на Валик не се отделяха от лицето на Локхарт. — Искам след десет минути да сме във въздуха!
— Бих ви посъветвал да изчакате до два часа през нощта…