Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— По дяволите! — промърмори Макайвър.
— Мислиш ли, че подслушват нашата честота, Мак?
— Положително, Анди.
Гавалан взе микрофона:
— Прекратете! — кратко нареди той, после добави: — Б, повторете Б.
— ETLL — отвърна Хог и превключи на честотата на кулата: — Техеран, изпълняваме молбата ви да анулираме разрешението си за кацане и официално молим за такова разрешение за утре по обед, тъй като превозваме резервни части по спешно искане на „Иран Ойл“. Повтарям: спешно искане! От Техеран ще вземем наши екипи, които заминават в отпуск и ще докараме смяната им.
— Джони както винаги прещраква бързо — усмихна се леко Макайвър и се извърна към Армстронг: — Вас ще…
— Останете на подслушване, ETLL — заглуши думите му диспечерът от кулата.
— Вас ще ви включим в списъка на пътниците веднага щом стане възможно, мистър Армстронг — повтори Макайвър. — Съжалявам, но днес нищо няма да стане. Какво да пиша вътре?
Армстронг откъсна поглед от приближаващата се кола:
— Бих предпочел да бъда консултант на компанията, който си заминава в отпуск… неплатен, разбира се — промърмори той и хвърли въпросителен поглед към Гавалан: — Какво означава „повторете Б“?
— Утре по същото време опитай пак.
— А ако получат официално разрешение?
— Значи тръгвате утре като специален консултант.
— Благодаря, да се надяваме, че утре ще стане. — Армстронг отново погледна приближаващата се кола и бързо добави: — Ще си бъдете ли у дома довечера около десет, мистър Гавалан? Бих могъл да прескоча, просто да си побъбрим…
— Разбира се, ще ви чакам. Срещали сме се и друг път, нали?
— Да. Ако не дойда до десет и четвърт, значи отлагаме за утре сутринта… Знаете какво е придвижването из града. Благодаря ви.
— Добре. Къде сме се срещали?
— В Хонконг — отвърна Робърт Армстронг, кимна любезно и излезе — висок и елегантен.
Видяха го как пресича хангара и отваря задната врата, където го чакаше колата му — сива, мръсна и очукана. Колата на Макайвър беше паркирана пред канцеларията.
— Сякаш и друг път е бил тук — замислено промълви Макайвър.
— Хонконг? Изобщо не си го спомням, а ти?
— Не — поклати глава Макайвър. — Ще питам Джени, тя има прекрасна памет за имена.
— Не съм сигурен, че харесвам или вярвам на тоя тъй наречен Робърт Армстронг, каквото и да разправя Толбът!
По обед бяха отскочили до посолството да разберат що за птица е този Армстронг.
— Много достоен човек — увери ги мазно Джордж Толбът. — Ще ви бъдем много задължени, ако го превозите и не задавате прекалено много въпроси…
Колата беше на стотина метра от сградата.
— Толбът крие планина от тайни — промърмори Макайвър. — За какво, според теб, ще иска да си „побъбри“ Армстронг?
— Вероятно да хвърли още малко прах в очите ни… Сигурно е разбрал, че сме се интересували в посолството за него. Странно, обикновено не забравям срещите си… Хонконг? Ще се сетя… Едно обаче ще ти кажа — той е изключително точен човек. Казах му в пет и той беше тук точно в пет, макар да изглеждаше като току-що излязъл от гората. — Очите на Гавалан дяволито проблеснаха под рунтавите вежди: — Май хич не държеше да се срещне с тези приятелчета от Революционния комитет, а? Защо ли?
Делегацията на комитета се състоеше от четирима души — двама въоръжени младежи, един молла и Саболир, вечно изпотения, вечно нервен служител от имиграционната служба.
— Добър вечер, господа — поздрави ги Макайвър и ноздрите му неволно потръпнаха от миризмата на спарена пот, която се разнесе наоколо. — Ще приемете ли по чаша чай?
— Не, не, благодаря — отвърна Саболир, все още много разтревожен, опитвайки се да прикрие тревогата си с арогантност. Настани се на най-добрия стол и добави: — Носим ви нови правила за работа!
— Така ли?
Макайвър имаше вземане-даване с него вече две години и го познаваше отлично. Беше му пробутвал по някоя и друга каса уиски, беше пълнил резервоара му, от време на време го превозваше с цялото му семейство до каспийското крайбрежие за сметка на компанията, която плащаше и престоя му там, веднъж беше уредил пътуването му до Дубай с една изключително красива млада жена, която беше вписана в списъка на пътниците като „ирански експерт“ по негово настояване.