Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Отначало бръщолевенето откъм радиостанцията на Шнайдер му се стори обикновено полицейско съобщения. Звукът беше доста силен и хората от съседните маси извърнаха любопитно глави. Шнайдер веднага завъртя копчето. В този момент Озбърн чу името на Вера и сърцето му заподскача до гърлото.
— Какво става, по дяволите? — запита той и сграбчи Шнайдер за китката.
— Sich schonen!43 — настръхна Литбарски.
Озбърн дръпна ръка и Литбарски се поотпусна.
— Какво казват за нея?
Шнайдер видя, че мускулите по шията му са обтегнати до скъсване.
— Двама полицаи са задържали госпожица Монере на излизане от църквата „Дева Мария, закрилница на мъчениците“.
Църква ли? Какво търсеше Вера в църква? Озбърн трескаво ровеше из паметта си. Не помнеше да е говорила за църква и изобщо за религия.
— Къде са я отвели?
— Не знам — поклати глава Шнайдер.
— Лъжете!
Литбарски отново настръхна. Шнайдер взе радиостанцията и се накани да става.
— Имам заповед ако нещо се случи, да ви върна в хотела.
Без да обръща внимание на Литбарски, Озбърн отново го хвана за ръката.
— Шнайдер, не знам какво става. Искам да вярвам, че е грешка, но не мога да бъда сигурен, преди да я видя. Да поговоря с нея. Не искам Маквей да я докопа пръв. По дяволите, Шнайдер. Моля ви… помогнете.
Шнайдер го погледна.
— По очите ви виждам, че сте луд по нея. Нали така казвате в Америка — „луд по нея“?
Озбърн все още опитваше да се сдържа, но почти бе готов да падне на колене.
— Да, така казваме. Луд съм по нея. Отведете ме там, където са я завели…
— Вече веднъж ме преметнахте.
— Няма вече, Шнайдер. Няма вече.
108.
Градът се размазваше пред погледа му. Фон Холден управляваше колата машинално — ту забавяше, ту ускоряваше, ту почти спираше сред натовареното движение. Мозъкът му се гърчеше от възмущение и ярост. Трима от четиримата мъже, които се бе заклел да убие, бяха нахълтали най-нагло в неговия офис, като че имаха работа с някакъв амбулантен търговец. Нещо по-лошо — самият той не бе в състояние да стори каквото и да било, освен да ги наблюдава иззад затворената врата, тъй като се боеше, че иначе би могло да се стигне до масово полицейско нахлуване.
А най-безумното бе, че всичко идваше от любовните страсти на Каду към една жена, чийто единствен интерес спрямо него се ограничаваше до сведения за верността на сътрудниците в Интерпол. И тъкмо яростта от идиотското поведение на французина сложи на място последните подробности от плана за предстоящата операция.
Хауптщрасе 72
12:15
Джоана видя как колата зави, спря за момент пред пазачите, после пресече портата и спря до входа на резиденцията. Самият вход почти не се виждаше от прозореца на спалнята, но беше сигурна, че е зърнала Фон Холден да излиза и да тръгва нагоре по стъпалата.
Тя изтича пред огледалото и си сложи от скъпото червило, което й бе подарила Ута Баур. Сама не знаеше защо, но въпреки всичко преживяно се чувстваше по-възбудена от когато и да било през живота си. Сякаш я бе обзела някаква неутолима, могъща жажда, която само сексът можеше да прогони поне за миг.
Отвори вратата, пристъпи към стълбището и видя долу Фон Холден да разговаря с Ерик и Едуард. След малко той се обърна и изчезна от поглед. Искаше й се да хукне по стъпалата след него, но не можеше да постъпи така пред племенниците на Либаргер.
Опитвайки да се освободи от тия чувства, тя прекоси коридора и тихо почука на една затворена врата. Незабавно й отвори белокос мъж с розова свинска физиономия, облечен в смокинг. Навярно беше албинос.
— Аз… аз съм… — заекна Джоана, стресната от външността и властния поглед на непознатия.
— Знам коя сте — прекъсна я той с гърлен глас.
— Бих искала да видя господин Либаргер — каза тя и албиносът веднага я въведе в стаята.
Седнал в креслото до прозореца, Елтон Либаргер четеше куп омачкани листове с едро отпечатан текст. Това беше речта му за тази вечер — през последните дни се занимаваше почти само с нея.
— Исках да проверя как сте и дали всичко е наред, господин Либаргер — каза Джоана.
Едва сега забеляза, че още един мъж в смокинг стои до прозореца към задния двор. Нямаше представа защо господин Либаргер може да се нуждае от двама телохранители в тази тъй елегантна и приятна къща с охрана на входа.
— Благодаря, Джоана, всичко е наред — отвърна той, без да надига глава.
— По-късно пак ще намина — усмихна се тя.
Либаргер кимна разсеяно и продължи да чете. Джоана се усмихна любезно на телохранителя със свинската физиономия и излезе.
43
По-полека! (нем.), бел. авт.