Денят след утре

— Подал си е оставката.

— Не — каза Маквей. — Намерили са трупа му. Смятат, че е самоубийство.

— О, Господи — изохка Озбърн.

Ремер разговаряше по единия телефон с Бад Годесбург, до него Нобъл звънеше в Лондон. И двамата търсеха повече подробности. Маквей превключи звука и от телевизора се раздаде английски превод.

— Трупът е открит случайно от любител на спорта при сутрешния му крос през една гора недалеч от Париж — говореше женски глас, докато на екрана показваха гориста местност, обградена от полицейски кордон. — Твърди се, че през последните дни Кристиан е бил в депресия. Натискът за създаване на обединена европейска държава предизвикал вътрешни противоречия във френското правителство и съпротивата на Кристиан го поставила в малцинство. Чрез отказа да промени позицията си той загубил доверието на министрите. Правителствени източници твърдят, че е бил принуден да подаде оставка, която трябвало да бъде оповестена тази сутрин. Но според непотвърдени изказвания на съпругата му в последния момент Кристиан е решил да отхвърли оставката и да свика днес заседание с представители на водещите партии. — За няколко секунди гласът замлъкна. Кадрите се смениха и коментарът продължи. — В цялата страна флаговете са спуснати наполовина. Френският президент обяви национален траур.

Озбърн осъзнаваше, че Маквей говори нещо, но не чуваше нито дума. Можеше да мисли само за Вера. Питаше се дали вече знае и откъде е научила. Или ако още не знае, как и къде ще чуе новината. И как ще се чувства след това. Мина му мисъл колко е нелепо да се вълнува за съдбата на бившия й любовник. Но истината бе, че я обичаше прекалено много. Нейните тревоги, нейните страдания бяха и негови. Искаше да бъде до нея, да сподели мъката. Изобщо не го интересуваше какво приказва Маквей.

— Млъкнете за момент и ме изслушайте, ако обичате — внезапно кресна той. — Вера Монере… Франсоа Кристиан я беше скрил на онова място, където се обадих от Лондон. То е някъде в провинцията. Може още да не е чула. Искам да й позвъня. И искам да ми кажете дали е безопасно.

— Вече не е там — подхвърли Нобъл и остави слушалката.

— Какво говорите? — Озбърн изтръпна от тревога. — Как можете да…

Той не довърши. Нямаше смисъл да пита. Беше затънал до гърло. И Вера също.

— Преди малко ни съобщиха от Бад Годесбург — тихо каза Маквей. — Била е в една ферма близо до Нанси. Тримата телохранители от тайните служби са намерени мъртви около къщата. Заедно с полицейска служителка на име Аврил Рокар. По всичко изглеждало, че сама си е прерязала гърлото. Никой не знае защо и какво е търсила там. Знаят само, че вашата госпожица Монере е взела нейната кола и по-късно я изоставила на гарата в Страсбург, откъдето си купила билет за Берлин. Ако не е слязла някъде по пътя, можем да предполагаме, че в момента е тук.