По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Майоре, нямам никаква представа за какво говорите. „Грей Фокс“? Никога не съм чувал нещо подобно.
После се обърна с явното намерение да се прибере в помещенията. Показа се широкоплещест плешив цивилен, облечен в червено поло и панталони в цвят каки и въоръжен.
— По дяволите, помислих си, че това си ти! — извика Виктор Д’Алесандро, вече пенсиониран. — Как си, Чарли, по дяволите?
— Здравей, Вик! — извика Кастило.
Д’Алесандро мина през вътрешната врата във външния двор и тръгна към външната врата, която се отвори, когато той приближи.
Отиде при Чарли, гледа го внимателно един дълъг миг и каза:
— Изглеждаше по-добре с брада. Какво, по дяволите, правиш тук?
После прегърна Кастило и го вдигна от земята.
— Предполагам, мистър Д’Алесандро, че познавате този офицер? — запита подполковник Фортинот.
— Дяволски си прав, подполковник! — каза Д’Алесандро и пусна Кастило на земята. — С Чарли се познаваме отдавна. Последното, което чух за него, е, че е във Вашингтон, за да се научи да се държи като подполковник.
— Нещо такова, Вик — каза Кастило и се засмя.
— Майорът няма разрешение да бъде тук — каза Фортинот.
— Вече има — каза Д’Алесандро и се обърна към Чарли. — Накараха ме да се пенсионирам, когато се върнах от Афганистан, Чарли. Сега съм директорът на охраната на бившия затвор. Дошъл си в неподходящ момент, Чарли, но като те познавам, това не е изненада, защото в момента провеждаме операция на „Грей Фокс“.
— Точно затова съм тук, Вик — каза Кастило. — Аз подадох информацията, която сложи началото на всичко това.
— Отново казвам, че като те познавам, никак не съм изненадан. И така, от какво имаш нужда?
— Имаш ли връзка с генерал Макнаб?
— Данни, образ, глас. Не можеш да си представиш с какво ни снабди твоят приятел Кейси.
— Бих искал да говоря с него — каза Кастило.
— Няма проблеми. Мисля, че все още имаме отворена линия. Хайде, ще видим. — После му хрумна нещо друго и посочи капитан Брустър. — Кой сте вие, капитане?
— Казвам се Брустър.
— Помощникът на Гонзалес?
— Да, сър.
— Ще ви пусна и двамата. На моя отговорност.
Сега за първи път Кастило забеляза, че в дясното ухо на Д’Алесандро има нещо като слухов апарат и че едва забележима жица влиза в яката на полото му. Под полото очевидно имаше микрофон.
— Сър — обърна се Кастило към подполковник Фортинот, — мога ли да предложа и вие да дойдете с нас?
Подполковник Фортинот кимна едва забележимо и последва Д’Алесандро, Кастило и Брустър във вътрешния двор. И двете врати се затвориха след тях и те тръгнаха към едноетажната тухлена сграда, която някога беше затворът на Форт Браг.
Д’Алесандро ги поведе по коридор към врата, охранявана от сержант, който държеше оръжието си като ловна карабина.
— Те са с мен — каза Д’Алесандро, после добави в микрофона под полото си: — Отворете проклетата врата!
Чу се шумът от дръпването на тежко резе и вратата се отвори.
Стаята беше квадратна, около двайсет и пет на двайсет и пет фута. В центъра имаше много голяма правоъгълна маса, край която можеха да седнат вероятно двайсетина души. До нея седяха шестима души. По стените имаше карти и монитори, на които също бяха изобразени карти на различни части на света, включително на района около Абеше, Чад. Имаше и редица от двайсет и четири инчови монитори, които показваха района във и около вътрешния и външния двор. Виждаше се и караваната, с която бяха дошли.
В далечния край на масата седеше капитан. Д’Алесандро отиде и седна до него, след което направи знак на останалите да се настанят по столовете.
— Това е майор Кастило — каза той. — Капитанът е помощникът на генерал Гонзалес, а всички познавате подполковник Фортинот. Кастило и Брустър са посветени в операцията. Майор Кастило трябва да говори с генерал Макнаб. Имаме ли връзка?
Капитанът кимна и каза:
— Всички светлини светят зелено.
— Колко сигурна е връзката? — запита Чарли. — И тази стая?
— Не биха могли да са по-сигурни. Олд Фарт за Снупи Сикс — каза Д’Алесандро.
След три секунди изненадващо ясният глас на генерал Макнаб се чу по високоговорителя, който Кастило не виждаше.
— Какво има сега, Вик?
— Един човек тук иска да говори с теб — каза Д’Алесандро и направи знак на Кастило.
— Тук е Чарли, генерале — каза Кастило.
След три секунди, Макнаб запита:
— Кой Чарли? Чарли Кастило?
— Да, сър.
— Имаш таланта да се появяваш винаги в най-неподходящото време. Какво има?
— Знам какво търсите, сър, но то вече не е там.
— Кой, по дяволите, ти каза това?