По заповед на президента

— Само доколкото съм чувал от майка си, когато ходим до пазара в онази част на града, където преди е бил затворът, за да купуваме разни неща от Амиш — каза Милър.

— Къде си ходил на училище? — запита го мъжът на въпросния диалект. — А къде си завършил?

— „Уест Пойнт“ — каза Милър.

— Да, разбира се — каза мъжът с плитките и отново заговори на нормален английски. — Разбира се. Баща ти също е завършил „Уест Пойнт“.

Милър кимна.

— И какво си научил за исляма, докато си бил в „Уест Пойнт“?

— Това какво е — разпит или викторина?

„Май го каза, преди да помислиш. Не си отваряй устата, без преди това мозъкът ти да е поработил. Внимавай. Ричард, не можеш да си позволиш да ядосаш този човек.“

— Преди да започна да ти разказвам за лунатиците, добре е да знам какво знаеш за исляма. Ще спести време и на двама ни.

— Не научих много в академията — каза Милър. — Но след единайсети септември започнах да чета.

— Разкажи ми за три минути какво си научил — каза мъжът с плитките.

— Говориш сериозно, така ли?

Мъжът кимна.

— Например кога е роден Мохамед? И къде?

— През 570 година в Мека.

— А какво знаеш за корана?

— Дал му го е архангел Гавраил, първата част от корана, в пещерата Хира през 610 година. И тогава той станал пророк.

— Нещо като Джоузеф Смит за мормоните, нали така? — запита Бритън с усмивка.

— И аз си помислих същото — каза Милър и се усмихна в отговор.

— Каква е дефиницията за „ислям“?

— „Подчинение на Бога“ — каза Милър. — Мюсюлманин е този, който се подчинява на Аллах.

— Точно като добрите баптисти, нали? Ти християнин ли си, Милър?

— Аз съм презвитерианец.

— Жалко. Ако беше новопокръстен християнин, може би щеше да ти е по-лесно да проумееш как човек, израснал в Северна Филаделфия, в къща като онази, в която се срещнахме, и е приел по-късно исляма, се чувства по отношение на мюсюлманската вяра.

Милър не отговори.

— Коя е първата заповед за един мюсюлманин? — запита Бритън.

— Няма друг Бог, освен Аллах… и Мохамед е неговият пророк.

— А колко са Божиите заповеди?

— Пет. Първата вече я казахме, втората са всекидневните молитви, при които челото трябва да докосва земята. Третата касае Рамадана…

— А какво е Рамадан? — прекъсна го Бритън.

— Деветият месец от мюсюлманския календар. Последната година, 2004, е започнала през октомври. Мисля, че на пети октомври.

Бритън направи жест, с който искаше да подскаже, че иска повече информация.

— Той е дълъг колкото лунния месец — продължи Милър. — Не се яде, не се пие, не се пуши, не се прави секс през деня. Денят започва, когато можеш да различиш бял от черен конец на дневна светлина, и завършва с молитва и ядене, което се нарича iftar. И всичко започва отново на следващата сутрин.

Бритън кимна.

— А четвъртата заповед? — запита той.

— Да се дава милостиня. Петата е да се отиде на покаяние в Мека.

Бритън отново кимна.

— Разкажи ми за Джихад — каза той.

— Свещена война — каза Милър. — Води се срещу терористи и държави, управлявани от немюсюлмани.