По заповед на президента

— Дядо му е бил немски офицер. От страна на майка му в миналото е имало унгарски кавалеристи, включително няколко генерали. От страна на баща му ние можем да се върнем чак до Аламо. Пра-прадядо му се би като майор в Първата световна война. А баща му, моят мил Хорхе, беше войник, който даде живота си за своите другари и получи най-високото отличие, което Съединените щати могат да дадат. Мисля, може да се каже, че Карлос има гените на войник.

— Не исках да прозвучи толкова лекомислено и пренебрежително — каза Фернандо.

— Но прозвуча точно така — каза тя безизразно.

— Тогава, съжалявам.

— Не искам твоето извинение, искам да обърнеш внимание на думите ми.

— Да, бабо.

— През годините съм разговаряла много пъти с генерал Нейлър за Карлос. Дядо ти искаше Карлос да се отпише от армията, когато изтече шестгодишното му задължение, което стана през 1996, и да се върне у дома, да заеме мястото си в бизнеса, да се ожени и да създаде син, който да носи фамилията Кастило.

— Разбирам.

— Генерал Нейлър, който е истински привързан към Карлос, каза, че той вероятно няма да е щастлив в бизнеса не само защото е изключително добър войник, но защото, също така, ако се изключим ти, аз и дядо ти, никога не се е чувствал част от семейството.

— Защото по произход сме тексасци с мексиканско потекло?

— От устата ти звучи по-зле, отколкото всъщност е — каза тя. — Но, да, така е. Защото той е само наполовина такъв. И по същата причина, защото е само наполовина немец, не може да се сметне за такъв, макар да говори немски като майчин език и да има значителна собственост там. Генерал Нейлър каза, а аз и дядо ти трябваше да се съгласим, че семейството на Карлос е армията.

— О, бабо! Исусе! Мога ли да говоря откровено?

— Моля те, разбира се.

— Мисля, че Нейлър не е бил напълно прав. Бях офицер. Познавах много хора, за които армията беше дом. Но те не бяха като Карлос.

— Защо не?

— Първо, нямаха семейства, които да ги обичат. Нямаха друг дом — каза Фернандо. — И второ, нямаха какво да правят. И трето, нямаха никакви пари.

— Такива бяха аргументите и на дядо ти. Но накрая той видя, че генерал Нейлър е прав. Скъпи, в тези неща невинаги има логика.

Фернандо вдигна ръце в жест, че се предава.

— Може ли да си сипя още малко от аржентинското бренди? — запита той.

— Разбира се.

Той стана от стола на дядо си, наля си още бренди, вдигна бутилката, за да предложи още малко и на баба си, но тя отказа и той я остави обратно върху масичката.

— Още повече — продължи той, — гринго е… Карлос всъщност не е в армията. Той би трябвало да командва рота във Форт Бенинг или някъде другаде, да играе голф, да вечеря в офицерския клуб, да се тревожи за повишението си, за следващото посещение на генерала, за поредния си доклад и да живее в помещенията на форта. Това е армията. Би трябвало да пише отлични доклади. Според генерал Нейлър, той е бил повишен в капитан много по-рано от други, по-стари офицери. Вместо това той живее в хотелски апартамент във Вашингтон, ходи на работа в цивилно облекло. Знаеш ли къде?