По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Моята информация задвижи цялото колело.
— Добре. И какво?
— Шефът ми ме изпрати тук, сър, за да взема доклада ви…
— Вече го предадох на чичо Алън. За секретар Хол ли говориш?
— Да, сър.
— Извинете ме, сър — каза капитан Брустър. — Доктор Кохън телефонира на генерал Гонзалес и каза, че идвате по личната заповед на президента.
Забавянето беше едва доловимо, преди да дойде отговорът на Макнаб.
— Това като че ли беше Брустър. Шефът ти също ли е там?
— Не, сър. Той е в щаба.
— И те е оставил да наглеждаш Кастило?
— Да, сър.
— О’кей, Чарли, какво искаш?
— Мисля, че скоро можем да узнаем къде е самолетът, сър, и искам да обсъдя плановете с вас.
— Не искаш ли да изчакаш, докато се върна?
— Да, сър. Разбира се. Но има и нещо друго.
— Като, например, какво?
— Имам нужда от три радиостанции като тази тук и хора, които да работят с тях.
— Исусе, Чарли, ти най-добре би трябвало да знаеш колко са ни скъпи и как не ни достигат!
— Един за шефа ми, един за Милър, който е във Филаделфия и един — за мен.
— А какво прави Милър във Филаделфия?
— Сър, мислим, че самолетът ще бъде разбит в Камбаната на свободата. Милър работи с ченгетата под прикритие от полицейското управление във Филаделфия, за да разберем дали терористите имат връзка с тамошните мюсюлмани. Той вече има информация, но не иска да каже нищо по телефона. Връзката не е сигурна.
Забавянето, с което сега дойде отговорът на Макнаб, беше значително.
— Аз къде съм? В зоната на здрача? Камбаната на свободата?
— Да, сър. Искам да дам радио на Милър и на шефа си, така че да сме готови, когато вие се върнете.
— Имаш ли самолет, за да свършиш това?
— Да, сър — каза Чарли. — Съвсем скоро ще имам.
— Съвсем сигурен ли си?
— Да, сър.
— Искаш ли да се обадя на Нейлър и той да се погрижи за самолета ти?
— Не мисля, че ще е необходимо, сър.
— Добре, Чарли. Знам колко си близък с Виктор, така че това вероятно не е необходимо, но мисля, че подполковник Фортинот може да има нещо против, така че го намери и го осветли по въпроса.
— Да, сър. Той е тук.
— Добре. Ще поддържаме връзка. Снупи Сикс слага край на връзката.
Д’Алесандро запита, като че ли не вярваше на ушите си:
— Тези копелета ще разбият самолета в Камбаната на свободата? За какво им е това, по дяволите?
— Не знам, Вик — призна Кастило.
Звънна мобилният му телефон и той го извади от джоба си.
— Да?
— Моята играчка ще е на твое разположение. Ще излети след около деветдесет секунди — каза Фернандо Лопес.
— Благодаря ти.
— Мария е истински ядосана — каза Фернандо. — Истински ядосана, казвам.
— Съжалявам — каза Кастило.
Линията заглъхна.
— Мисля, че не си видял знака на влизане, Чарли — каза Д’Алесандро.
— Какво?
— Знакът, на който пише:
ИЗПОЛЗВАНЕТО ИЛИ ПРИТЕЖАВАНЕТО НА ЛИЧНИ МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ В РАЙОНА НА БАЗАТА Е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО
— Не мога без мобилен телефон — каза Чарли. — Съобщиха ми, че самолетът ми е на път. Трябва да направя, а и очаквам, и други телефонни обаждания.
— Понякога просто смачкваме телефоните — каза Д’Алесандро. — В други случаи кастрираме нарушителя.
— Телефонът ми трябва, Вик — каза Кастило.
Д’Алесандро дълго време го гледа право в очите, после сви рамене.
— Всяко правило има изключение — каза той накрая. — Генерал Брус Дж. Макнаб лично ми го каза веднъж.
— Тук сме на около хиляда и двеста мили от Сан Антонио — каза Кастило. — Полетът ще трае около два часа и петнайсет минути. Това означава, че имаме точно толкова време да намерим радиостанции, трима специалисти по комуникациите, да ги облечем в цивилни дрехи, те да проверят радиостанциите и да излетим от „Поуп“.
Д’Алесандро погледна капитана.
— Възможно ли е да стане?
— Аз съм не само зелена барета, Вик, а също и човек от „Делта Форс“. Мога да направя всичко. — Той се обърна към Кастило. — Времето не е много, сър, но може да бъде направено.
(ЧЕТИРИ)
Въздушна база „Поуп“, Северна Каролина
00:25, 10 юни 2005
Сержант Дуейн Г. Лефлър, който наистина вярваше, че цивилният, който слезе от самолета без идентификационни документи, е бил изпратен от контраразузнаването да го хване в нарушение на мерките за сигурност, или, както се казва, „по долни гащи“, беше все още дежурен в базата, когато Кастило влезе в сградата, придружен от тримата специалисти по комуникациите и капитан Брустър.
Сержант Лефлър изгледа с голяма доза подозрение майор Кастило, сега облечен във военна униформа клас А.
— Съжалявам за объркването, което причиних преди, сержант — каза Кастило, отиде при него и му представи документите си. — Не можах да ги намеря.