Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Премина по моста Лилехолмсбру със скорост доста над позволената и ускори още повече, когато прекоси Лилехолмен. Все още не знаеше дали е видял микробуса, нито пък дали той вече не е свърнал към Грьондал или Орща. Но реши да се довери на шанса и продължи да шофира с около 150 км в час. Буквално профуча край няколкото коли, които караха с нормална скорост, и предположи, че някой от водачите ще запише номера му.
Когато стигна до квартал Бреденг в Сьодерурт, отново видя колата. Продължи да шофира бясно след нея, докато не се приближи на петдесет метра и не се увери, че преследва правилния автомобил. Намали на деветдесет километра в час и продължи да кара на около двеста метра разстояние от микробуса. Едва тогава си отдъхна.
МИРИАМ ВУ УСЕТИ как кръвта се стича по шията ѝ в мига, в който се приземи на пода на микробуса. Носът ѝ кървеше. Вероятно бе счупен. Долната ѝ устна бе разцепена. Нападението ѝ беше дошло като гръм от ясно небе, а опитът ѝ за самозащита бе пресечен за по-малко от секунда. Усети, че колата потегля още преди нападателят ѝ да успее да затвори плъзгащата се врата. За един кратък миг, когато автомобилът зави, русият великан загуби равновесие.
Мириам Ву се извърна и се подпря на пода с бедрото си. Когато русият великан се обърна към нея, тя го ритна. Уцели го отстрани на главата. Видя отпечатъка, който остави токът ѝ. Ударът би трябвало да го контузи сериозно.
Той я погледна озадачено. После се усмихна.
„Мили боже, що за чудовище е това?“
Опита се да го ритне отново, но той хвана крака ѝ и изви ходилото ѝ толкова силно, че тя изкрещя от болка и се обърна по корем.
После той се наведе над нея и я фрасна с ръка отстрани по главата. Мириам Ву видя звезди посред бял ден. Имаше чувството, че са я ударили с чук. Русият седна върху гърба ѝ. Тя се опита да се надигне и да го бутне, но той бе толкова тежък, че не се помръдна и на милиметър. Изви ръцете ѝ на гърба и ѝ сложи белезници. Мириам Ву се почувства напълно беззащитна и усети парализиращ страх.
НА ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ от Туресьо Микаел Блумквист мина покрай „Глубен“. Бе отделил целия следобед и вечерта, за да посети трима от мъжете в списъка с клиенти на проститутки, без да постигне какъвто и да било резултат. И тримата бяха паникьосани, тъй като Даг Свенсон вече бе разговарял веднъж с тях, и очакваха края на света. Бяха го молили и умолявали. Задраска и тримата от списъка си със заподозрени.
Докато минаваше по моста Сканстулсбрун, извади мобилния си телефон и позвъни на Ерика Бергер. Не му отговори. Опита да се свърже с Малин Ериксон. Тя също не вдигна. Беше късно. Искаше да поговори с някого.
Чудеше се дали Паоло Роберто е постигнал някакъв напредък с Мириам Ву и го набра. Прозвучаха пет сигнала свободно, преди Паоло да му отговори.
– Да.
– Здравей. Микаел Блумквист е.
– Блумквист, аз съм… брр… брр… в кола с Мириам.
– Не те чувам.
– Брр… ррр.
– Изчезваш. Не те чувам.
След тези думи разговорът прекъсна.
ПАОЛО РОБЕРТО ИЗРУГА. Батерията на телефона му се разреди окончателно, когато премина през Фитя. Включи телефона отново. Набра номер 112, но в мига, в който му отговориха, телефонът му се изключи за пореден път.
„По дяволите.“
Разполагаше със зарядно, което можеше да включи в контакта на таблото. То обаче лежеше на един шкаф в дома му. Хвърли телефона на съседната седалка и се концентрира изцяло върху това да не изгуби светлините на микробуса пред себе си. Караше БМВ с пълен до горе резервоар и нямаше никакъв начин другата кола да му се измъкне. Но не искаше да привлича вниманието, затова поддържаше дистанция от около няколкостотин метра.
„Някакво проклето наблъскано със стероиди чудовище пребива момиче пред очите ми. Ще му дам да се разбере.“
Ако Ерика Бергер бе някъде наблизо, щеше да го нарече мачо или каубой. За Паоло Роберто обаче поведението му се диктуваше само от едно – от ярост.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ мина покрай Лундагатан, но установи, че в жилищната сграда на Мириам Ву е тъмно. Опита още веднъж да се обади на Паоло Роберто, но чу съобщението, че абонатът не може да бъде избран. Измърмори нещо под носа си, прибра се вкъщи и си приготви сандвичи и кафе.
ПЪТУВАНЕТО ОТНЕ повече време, отколкото Паоло Роберто бе очаквал. Минаха през Сьодертеле, след което излязоха на Е 20 в посока към Стренгнес. Малко след Нюкварн микробусът сви наляво и продължи напред по по-малки пътища в околностите на Сьормленд.