Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
приготвена чанта, по пътя към изхода беше спирана от различни членове
на болничния персонал с въпрос след въпрос. После състоянието на една
от пациентките се беше влошило и тя трябваше да я прегледа, а след това
да говори с близките й.
Написа съобщение на Вишъс, че са я задържали. После още едно, че
ще се забави дори повече. Той отговори, че всичко е наред. Но когато
позвъни да му каже, че е попаднала на отбиване на движението по път за
вкъщи, се включи гласовата му поща.
Излезе от колата, а вратата на гаража се затвори. Беше развълнувана, че ще види Вишъс, но също така изтощена. Предната нощ не бяха губили
време със спане, а денят й беше тежък.
Влезе през кухнята и извика:
— Много съжалявам, че закъснях.
— Няма нищо — отговори той от дневната.
Влезе… и спря. Вишъс седеше на дивана в мрака с кръстосани крака.
Коженото му яке лежеше до него, заедно с увит в хартия букет от калии.
Беше неподвижен като замръзнало езеро.
По дяволите.
— Здравей — каза тя и хвърли палтото и чантата си на масата за
хранене на родителите си.
— Здравей — той изпъна крака и опря лакти на коленете си. —Всичко наред ли е в болницата?
— Да, просто натоварено — тя седна до цветята. — Прекрасни са.
— За теб са.
— Наистина съжалявам…
Той я спря с жест.
— Не е нужно. Представям си какво е.
Вгледа се внимателно в него с пълното съзнание, че той не се опитва
да я накара да се чувства виновна, а само е разочарован.
Това някак влоши нещата още повече. Ако се държеше неразумно, би
било друго, но мълчаливо смирение от някой с неговата сила беше трудно
да се понесе.
— Изглеждаш уморена — заговори той. — Мисля, че най-доброто, което мога да направя за теб, е да те сложа в леглото.
Тя се облегна и докосна нежно цветята с върховете на пръстите си.
Зарадва се, че не беше направил банален избор като например рози или
дори не бели калии. Тези бяха наситено оранжеви. Необичайни. Красиви.
— Днес мислих за теб. Много.
— Така ли? — не го гледаше, но по гласа му личеше, че се усмихва.
— За какво си мислеше?
— За всичко. За нищо. Колко много ми се иска да спя до теб всяка
нощ.
Не му съобщи, че се е отказала от шансовете си в «Кълъмбия». Да
пропусне такава възможност, не беше добре, но пък да кандидатства за
пост в Ню Йорк, на който щеше да има дори повече отговорности, не й се
струваше редно, при положение че целта й беше да прекарва повече, а не
по-малко време с Ви. Продължаваше да желае ръководна позиция, но в
живота трябваше да жертваш нещо, за да получиш друго. И идеята, че
можеш да имаш всичко, беше пълна заблуда.
На устата й напираше прозявка. Боже, колко беше уморена.
Ви стана и протегна ръка.
— Тръгвай нагоре. Можеш да поспиш малко до мен.
Тя му позволи да я отведе по стълбите, да я съблече и да я пъхне под
душа. Очакваше да се присъедини към нея, но той поклати глава.
— Ако започнем с това, ще те държа будна още два часа — той закова
поглед в гърдите й и очите му заблестяха. — Боже… Аз… По дяволите, ще
трябва да те изчакам отвън.
Джейн се усмихна и затвори стъклената врата на душ кабината, а
големият му черен силует се запъти към спалнята. Десет минути по-късно
тя се появи изкъпана, с измити зъби и сресана коса, облечена в една от
тениските си за сън.
Вишъс беше опънал завивката, наместил възглавниците и подгънал
чаршафите.
— В леглото — нареди.
— Мразя да ме командват — измърка тя.
— С мен ще ти се случва. От време на време — той я шляпна леко по
дупето, докато тя се вмъкваше между чаршафите. — Настани се удобно.
Тя се настани удобно, а той заобиколи леглото и легна върху
завивката. Пъхна ръка под главата й и я прегърна, а тя си помисли колко
хубаво миришеше той. Успокоителните му ласки по корема й бяха
божествени.
След малко тя заговори в тъмнината:
— Днес загубихме пациентка.
— Съжалявам.
— Да… Нямаше начин да бъде спасена. Понякога просто го знаеш. В
този случай бях сигурна. Направихме всичко възможно, но през цялото
време осъзнавах, че няма да успеем.
— Сигурно е тежко.
— Ужасно е. Аз съобщих на семейството й, че си отива, но поне
успяха да пристигнат навреме, което беше добре. Сестра ми Хана умря
сама. Мразя това — Джейн си представи младата жена, чието сърце беше
спряло в Улея. — Смъртта е нещо странно. Хората мислят, че е
мигновена, но обикновено е продължителен процес. Същото, като да
затваряш магазин в края на деня. Повечето неща протичат предвидимо, докато накрая не бъде угасена и последната лампа и не бъде заключена