Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Как е той?
Зейдист спря.
— Не знам. Не споделя много по въпроса. Не е от най-
разговорливите.
— Понеже ти се каниш да гостуваш в сутрешното токшоу.
— Веднага след теб.
— Туш — Ви поклати глава. — Задължен съм му.
— Така е. Всички сме му задължени.
— Зи, дръж — Ви му метна лъжичката, която беше използвал, за да си
сложи захар. — Сигурен съм, че ще ти трябва.
Зи я улови във въздуха.
— Щях да забравя. Благодаря. Бела ми е в главата непрекъснато. Нали
ме разбираш?
Вратата се затвори след него.
В притихналата кухня Ви отново отпи от чашата си. Кафето вече не
беше горещо. Топлината му си беше отишла. След още петнайсет минути
щеше да е леденостудено.
Нямаше да става за пиене.
Да… Вече беше научил какво е да мислиш за жената си непрестанно.
Знаеше го от личен опит.
Кормия почувства как леглото се разтресе от преобръщането на
Примейла. И отново.
Това продължаваше от часове. Не беше спала целия ден и беше
сигурна, че това важи и за него. Освен ако не мърдаше прекалено много в
съня си.
Той изпъшка и отново се разшава. Явно не можеше да се намести
удобно и тя се тревожеше, че го притеснява… въпреки че не й беше ясно
защо. Лежеше си мирно от самото начало.
Беше странно. Присъствието му я успокояваше, въпреки нервността
му. Чувстваше се облекчена при мисълта, че той лежи в другата половина
на леглото. С него беше в безопасност, въпреки че не го познаваше.
Примейлът се разшава отново, изръмжа и…
Кормия подскочи, когато дланта му се озова върху ръката й.
Също и той. От гърлото му се разнесе въпросителен звук и той плъзна
ръка нагоре-надолу, очевидно за да провери кой е в леглото.
Тя очакваше той да се дръпне.
Вместо това той я сграбчи.
Кормия зяпна шокирана, а той издаде гърлен звук и се размърда
между чаршафите. Дланта му се озова от ръката върху кръста й. Тя явно
премина някакъв вид тест и той се претърколи близо до нея. Масивното
му бедро се притисна към нейните и тя усети нещо твърдо върху себе си.
Ръката му се размърда и преди тя да се усети, завесата беше отстранена от
тялото й.
Той изръмжа силно и рязко я придърпа към себе си, така че ерекцията
му попадна точно между бедрата й. Тя изохка, но нямаше време за
реагиране или мислене. Устните му намериха врата и засмукаха кожата й.
Тялото й се изпълни с топлина. Той започна да се движи. Ритмичните
тласъци предизвикаха влага и трепет между краката й. В тялото й се разля
неясна потребност.
Без предупреждение той я хвана с две ръце и притисна гърба й към
леглото. Прекрасната му коса падаше върху лицето й. Масивното му бедро
беше между нейните. Той се прехвърли върху нея и тя почувства натиска
на нещо, за което знаеше, че е членът му. Надвесен над нея, той беше
огромен, но тя не се почувства уплашена. Искаше намиращото се между
тях. Копнееше за него.
Колебливо сложи ръце на гърба му. Мускулите около гръбнака му
бяха твърди и потръпваха под копринената пижама. Той отново изръмжа
при докосването й. Явно харесваше ръцете й върху тялото си. Тя се
почуди какво ли е усещането до голата му кожа и в този миг той свали
пижамата си.
Той се протегна, хвана дланта й и я намести между телата им. Върху
него.
И двамата шумно поеха дъх, когато го докосна. Тя беше искрено
изненадана от топлината и това колко твърд беше. И от размера му…
Също и от мекотата на кожата му и енергията, криеща се в тялото му. Тя
го притисна интуитивно, а в бедрата й се разля изненадваща топла вълна.
Само че тогава той извика и тазът му се задвижи, а онова, което беше
в ръката й, взе да потрепва. Отнякъде се появи топла течност и заля
корема й.
О, Скрайб Върджин, нима го беше наранила?
Фюри се събуди, лежащ върху Кормия, с ръката й върху члена му и
той достигащ до кулминацията. Опита се да възпре тялото си, да обуздае
еротичните токове, които бушуваха в него, но не можеше вече да се
контролира и се изпразни върху нея.
В мига, когато всичко свърши, той се отдръпна. И тогава нещата се
влошиха.
— Съжалявам — промълви тя, ужасено втренчена в него.
— За какво? — по дяволите, отговори й троснато, а той беше този, който трябваше да се извини.
— Нараних те… започна да кървиш.
Мили Боже.
— О… Това не е кръв.
Дръпна завивката, за да стане. Осъзна, че е напълно гол, и разрови
чаршафите в опит да открие пижамата си. Грабна я, хвана бастуна си и се
запъти към банята за кърпа.
Когато се върна, само можеше да си представи как тя копнее да се