Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 195
Перейти на страницу:

— Всички помещения са празни — отбеляза Доротея. — Сякаш са събрали багажа си и са тръгнали.

— Може би е станало точно така.

Стените бяха покрити с рисунки. На една от тях се виждаха добре облечени жени, седнали около дълга маса, заобиколени от още хора. На друга беше изобразен кит убиец (мъжки, според височината на тръбния плавник), който плуваше в синьото море.

Около него се виждаха назъбени айсберги, населени от колонии пингвини. Двумачтов платноход пореше вълните. Върху квадратното платно беше изрисуван яркочервен символ — съшият като този на площада. Всичко в картините беше подчинено на реализма, с точни пропорции. Стената отразяваше светлината на фенерчето. Малоун се приближи и я докосна с длан. Едва сега разбра, че рисунките всъщност са фини мозайки.

Във всяка стая имаше керамични тръби, които излизаха от пода и изчезваха в тавана. Повърхността им беше боядисана в цвят, който се сливаше с фреските.

Той ги разглеждаше с открито учудване.

— Това трябва да е някаква отоплителна система. Тези хора са знаели как да отопляват домовете си.

— С какво?

— Най-вероятно геотермални води. Древните обитатели на този свят са били умни и съобразителни, но не са притежавали високи технически умения. Допускам, че дълбоката дупка на площада е била термален извор, благодарение на който се е отоплявал целият град. Хората са уловили топлата вода и са я вкарали в системата от тръби. Животът на това място е бил всекидневна битка.

Лъчът на фенерчето му проследи дълга пукнатина на една от вътрешните стени.

— Имало е и земетресения. Чудно ми е как къщите са издържали.

Усетил липсата на реакция, той се обърна. Доротея Линдауер стоеше в средата на стаята. В ръцете си държеше пистолет, насочен в главата му.

Стефани разгледа къщата, до която бяха стигнали, следвайки инструкциите на Дани Даниълс. Стара и порутена, тя се намираше сред вековни гори и тучни ливади в Мериленд. Зад нея се очертаваше занемарен хамбар. Автомобили нямаше. Този път и двамата бяха въоръжени. Слязоха от колата с пистолети в ръце, без да проронят нито дума.

Насочиха се към входната врата, която зееше отворена. Повечето прозорци бяха с избити стъкла. Внимателно прекрачиха прага.

Денят беше ясен и студен. Вътре нахлуваше ярка слънчева светлина. Озоваха се в просторно входно антре с ниши от двете страни. Дълъг коридор водеше навътре. Къщата беше едноетажна, но с много коридори и помещения. Стаите бяха пълни с мебели, покрити с мръсни парчета плат. Стените се ронеха, подовите дъски се бяха надигнали от влагата.

До слуха й достигна някакъв звук. Дращене, придружено от тихо потупване. Нещо се движи? Или ходи? После откъм дъното на коридора долетя злобно ръмжене. Дейвис я отмести и тръгна напред. Спряха пред вратата на една от спалните. Партньорът й се дръпна встрани и вдигна пистолета. Тя разбра какво се иска от нея и предпазливо надникна в стаята. Кучетата бяха две: едното кафяво на бели петна, другото сиво. Еднакви на ръст, доста кльощави, те ожесточено ръфаха нещо на пода. Едното усети присъствието й и вдигна глава. Муцуната му беше окървавена.

Животното изръмжа. Другото също вдигна глава. Дейвис надникна зад рамото й.

— Виждаш ли я? — прошепна той.

Тя кимна. Храната на кучетата лежеше на пода.

Човешка ръка, отрязана от китката. Три пръста липсваха.

Малоун се втренчи в пистолета.

— Какво, ще ме гръмнеш ли? — попита той.

— Ти си в комбина с нея — изсъска Доротея. — Снощи я видях да влиза в стаята ти.

— Не мисля, че една нощ секс е достатъчна за някаква комбина.

— Тя е зла!

— И двете сте луди — поклати глава Малоун и направи крачка напред.

Пистолетът в ръката й рязко подскочи. Той спря на крачка от вратата, която водеше към съседната стая. Тя стоеше на три метра от него, край стена, покрита с лъскава мозайка.

— Ще се унищожите взаимно, ако не престанете — промърмори той.

— Тя няма да спечели!

— Какво няма да спечели?

— Аз съм наследницата на татко!

— Не си. И двете сте наследници. Проблемът е там, че не го осъзнавате.

— Нали я чу? Тя си отмъщава. С нея не може да се говори.

Беше вярно, но на него му беше дошло до гуша от разправиите им.

— Прави какво искаш, но аз си тръгвам — отсече той.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)