![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Широката улица излизаше на кръгъл площад, очертан от долепени една до друга сгради. Точно насреща им се виждаше наподобяваща храм постройка с красиви колони. В центъра на площада се издигаше монумент, изобразяващ символа от книгата — огромен, лъскав, червен, заобиколен от няколко реда каменни пейки.
Във фотографската памет на Малоун изплуваха думите, написани от Айнхард:
Съветниците раздават правосъдие за всички под символа на справедливостта. Най-отгоре е слънцето, греещо в пълния си блясък. Под него е земята, маркирана с обикновен кръг. Точките в кръга символизират планетите. Символът има формата на кръст — едно внушение за земята, издигаща се над морските вълни.
Площадът беше пълен е квадратни колони с височина около три метра. Всички от червен камък, с орнаменти на върха. Той преброи осемнайсет. Стените им бяха гъсто изписани с непознатото писмо.
Законите се прилагат от деветимата Съветници, а съдържанието им е изписано на колоните на справедливостта, които се издигат в центъра на всеки площад. Всички важни решения се вземат в съответствие със законите.
— Айнхард е бил тук — обади се Кристел, очевидно стигнала до същото заключение. — Всичко е както го е описал.
— Но ние няма как да бъдем сигурни, защото ти не благоволи да го споделиш с нас — отбеляза Доротея.
Кристел не й обърна внимание и пристъпи към една от колоните.
Стояха върху разкошна мозайка. Хен насочи фенерчето си надолу. Животни, хора, сцени от всекидневния живот — в блестящи ярки цветове. Няколко метра по-нататък се виждаше овален каменен парапет е диаметър около десет метра и височина един и двайсет. Малоун се приближи към него и надникна. Черна дупка, оградена с камъни.
Той вдигна камък с големината на малък пъпеш и го хвърли. Изтекоха десет секунди. После двайсет, трийсет, четирийсет. Никакъв звук откъм дъното.
— Много дълбока дупка — отбеляза той.
Подобна на ситуацията, в която се беше озовал.
Доротея им обърна гръб и започна да се отдалечава.
— Добре ли си? — тихо попита Вернер, който побърза да я последва.
Тя кимна, отново изпитвайки неудобство от съпружеската му загриженост.
— Трябва да приключваме — прошепна тя. — Действай.
Вернер кимна.
Малоун разглеждаше една от червените колони. Вернер пристъпи към него.
— Няма ли да е по-добре, ако се разделим на две групи? Така по-бързо ще приключим с огледа, а след това отново ще се съберем тук.
— Добра идея — обърна се Малоун. — Разполагаме с пет часа до контролния радиосеанс, а обратният път е доста дълъг. Можем да го изминем само веднъж.
Никой не възрази.
— За да няма повече спорове, Доротея ще дойде с мен, а ти и Кристел ще вървите е Хен — добави Малоун.
Доротея стрелна с поглед Улрих, който леко кимна. Тя преглътна възраженията си.
Малоун реши, че ако нещо има да се случва, по-добре бе да се случи още сега. Затова и прие предложението на Вернер. Оставаше да види кой ще направи първия ход. Разделянето на сестрите и брачната двойка беше умно решение и той отбеляза, че никой не му се противопостави. Играта щеше да започне по неговите правила.
87
Малоун и Доротея напуснаха централния площад и поеха навътре в лабиринта от сгради. Част от приземните етажи очевидно бяха магазини с едно или две помещения, в които се влизаше от улицата. Достъпът до жилищните сгради на втория ред се осигуряваше от тесни алеи. Корнизи, стрехи и отводнителни канавки липсваха. Архитектурата бе подчинена на правите ъгли, диагоналите и пирамидалните форми. Явно не се търпеше никаква заобленост. Между къщите бяха прокарани керамични тръби, крепени от солидни скоби в сив цвят. Същите тръби се виждаха и по външните стени, боядисани в ярки цветове като част от украсата. Но практическото им значение беше очевидно.
Двамата с Доротея решиха да разгледат вътрешността на една от къщите и влязоха през покритата с орнаменти бронзова врата. Около вътрешния двор имаше четири стаи с квадратна форма, построени от прецизно изрязани каменни блокове. Колоните от оникс бяха по-скоро декоративни, отколкото носещи. До втория етаж се стигаше по каменно стълбище. Прозорци липсваха. Функцията им се изпълняваше от таваните, изработени от големи плочи прозрачен кварц. Те пречупваха слабата външна светлина, усилвайки я до напълно приемливо сияние.