![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз поемам натам — махна с ръка Кристел.
— Добре, ние пък ще тръгнем в другата посока — кимна той.
Кристел зави надясно и фигурата й бързо се стопи в здрача.
— Знаеш, че кучката лъже, нали? — прошепна Доротея.
— Мислиш ли? — замислено попита той, насочил поглед в посоката, в която беше изчезнала Кристел.
89
Чарли Смит държеше положението в свои ръце. Следвайки инструкциите на Даян Маккой, той беше потърсил укритие в хамбара, където бе изчакал неканените гости да влязат в къщата и бе заел позиция във входното антре. След това Маккой се бе появила, а сега им предстоеше да решат проблема.
— Хвърлете оръжието! — сухо заповяда той.
Пистолетите изтропаха на дъските.
— Вие сте двамата от Шарлот, нали? — пожела да узнае той.
Жената кимна. Тя беше Стефани Нел, специален отдел „Магелан“ към Министерството на правосъдието. Маккой му беше съобщила имената и служебното им положение.
— Как разбрахте, че ще дойда в къщата на Роуланд? — попита с неподправено любопитство той.
— Ти си предвидим, Чарли — отвърна Стефани.
Той се съмняваше, но те все пак се бяха появили. При това на два пъти.
— Отдавна знам всичко за теб — обади се Едуин Дейвис. — Без името и външния ти вид, разбира се. Но знаех, че работиш за Рамзи, знаех и характера на задачите, които изпълняваш.
— Хареса ли ви моето шоу в „Билтмор“?
— Признавам, че си професионалист — кимна Стефани. — Онзи рунд беше изцяло в твоя полза.
— Гордея се със своята работа — усмихна се Смит и направи няколко крачки навътре. — За съжаление в момента съм в процес на смяна на работодателите.
— Даваш си сметка, предполагам, че присъствието ни тук е известно на доста хора — подхвърли Стефани Нел.
— Тя ми каза друго — ухили се Чарли и посочи Даян Маккой. — Президентът храни определени подозрения към нея и ви е изпратил да й заложите капан. Между другото Даниълс спомена ли моето име?
Върху лицето на Стефани се изписа изненада.
— Не е, нали? — продължаваше да се усмихва Смит. — Трябваше да бъдете само вие тримата и да обсъдите създалото се положение.
— Това ли му каза? — обърна се към Маккой Стефани.
— Нима не е вярно? Даниълс ви е изпратил да ме пипнете. Той не иска публичност за тези неща, защото ще възникнат прекалено много въпроси. По тази причина вие двамата сте цялата му шибана армия!
Маккой замълча за момент, после добави:
— Танго и Кеш, както вече споменах.
Малоун нямаше представа накъде води лабиринтът от коридори. Но изобщо не възнамеряваше да направи онова, което беше споделил с Кристел.
— Ела с мен — обърна се към Доротея той и пое обратно към помещението с басейните.
На външната стена се виждаха три врати.
— Иди да видиш какво има там — нареди той и й подаде фенерчето.
Тя учудено го погледна, после кимна. Схваща бързо, помисли си той. Първото помещение беше празно. Но на вратата на второто тя спря и му направи знак да се приближи. Вътре, на крачка от рамката, лежеше мъртвото тяло на Улрих Хен.
— Четвъртият изстрел — промърмори Малоун. — Всъщност Хен е бил първият, когото е ликвидирала Кристел, тъй като е представлявал най-голямата опасност. Особено след бележката, изпратена от майка ти. Тя се е опасявала, че вие тримата ще се обедините срещу нея.
— Каква кучка! — хлъцна Доротея. — Убила ги е и двамата!
— Възнамерява да убие и теб — предупредително рече Малоун.
— А теб?
— Не допускам, че ще ме изпусне просто ей така — сви рамене той.
Снощи, принуден от обстоятелствата, той беше свалил гарда. Сексът винаги му помагаше да разсее страховете си. Преди години, като действащ агент от специалния отдел „Магелан“, си бе навличал наистина сериозни неприятности. Но този път нямаше да стане така. Отправил поглед към залата с басейните, той се замисли върху следващите си стъпки. Събитията се развиваха с необичайна бързина, трябваше да…
Нещо го удари в слепоочието. Прониза го силна болка. Залата се разлюля пред очите му и започна да потъмнява. Втори удар. Още по-силен. Ръцете му потрепнаха, пръстите му се свиха в юмруци. После пред очите му се спусна черна пелена.