Наследството на Карл Велики [bg]

Доротея гледаше как Малоун се спуска в дупката. Какво ли беше открил дядо й? Бе приела да участва в тази експедиция след доста колебания, отчитайки риска и нежеланата лична намеса. Но сега беше доволна, че е тук. Пистолетът в раницата на няколко крачки от нея й даваше допълнителна сигурност. Беше прекалила по време на полета. Сестра й си играеше с нея, изваждаше я от равновесие, докосваше всеки оголен нерв. Беше крайно време да се вземе в ръце и да откаже да захапва въдицата.

Вернер стоеше до вратата редом с Хен. Кристел седеше на масичката с радиоапарата.

Фенерчето на Малоун светна.

— Тунел, който извива към планината — подвикна той.

— Дълъг ли е? — попита Кристел.

— Дълъг и доста широк.

Малоун се появи обратно и се насочи към вратата.

— Трябва да видя нещо.

Останалите вкупом го последваха.

— Интересуват ме онези ивици сняг и лед, които прорязват долината. А и голата земя между тях. — Ръката му махна към планината и снежната пътека с широчина седем-осем метра, която започваше от хижата и водеше към подножието й.

— Линията на тунела — обяви той. — Въздухът в него е много по-студен от този на повърхността, затова има и неразтопен сняг.

— Откъде знаеш? — попита Вернер.

— Сам ще се увериш.

Хен слезе последен по дървената стълба и се присъедини към останалите, които стреснато се оглеждаха. Изсечен в черната вулканична скала, тунелът представляваше права галерия с широчина приблизително седем метра. От тавана се излъчваше синкаво сияние, което предлагаше достатъчно светлина.

— Невероятно! — прошепна Кристел.

— Ледена шапка, оформила се преди хилядолетия — поясни Малоун и насочи лъча на фенерчето към пода. Големите камъни сякаш светнаха, отразявайки светлината. — Кварц — добави той. — Има го навсякъде. Обърнете внимание на формата. Предполагам, че и таванът е бил покрит с него, но в даден момент се е срутил. Останал е ледът и е образувал естествена арка.