Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Той докосна лицето ми; очите му — твърде тъмни, сякаш беше толкова отдавна, откакто ме беше оставил — и разгледа изражението ми подробно.
— Хайде да се махаме оттук — предложи той изведнъж. — Да отидем на нашата ливада. — Звучеше много привлекателно.
— Предполагам, че не трябва да се крия вече, нали?
— Не. Вече няма опасност.
Той беше тих, замислен, докато бягаше. Вятъра духаше в лицето ми, по-топъл сега, когато бурята беше наистина преминала. Облаците покриваха небето, както обикновено.
Ливадата беше спокойно, щастливо място днес. Пътеките от летни маргаритки пресичаха тревата с петна от бяло и жълто. Легнах по гръб, пренебрегвайки леката влажност на земята и затърсих за картини в облаците. Бяха твърде еднакви, твърде гладки. Никакви картини, просто едно меко сиво одеяло.
Едуард легна до мен и хвана ръката ми.
— Тринадесети август? — попита небрежно след няколко минути приятно мълчание.
— Това е месец до рождения ми ден. Не искам да е твърде близо до него.
Той въздъхна.
— Есме е с три години по-стара от Карлайл — технически. Знаеше ли това?
Поклатих глава.
— Това няма значение за тях.
Гласът ми беше спокоен, контрастен на тревогата му.
— Възрастта ми не е наистина толкова важна. Едуард, готова съм. Избрах живота си — сега искам да започна да го живея.
Той загали косата ми.
— Списък с ограничени гости?
— Не ме интересува наистина, но… — поколебах се, не искайки да обяснявам това. Най-добре веднъж за винаги да приключа с това. — Не съм сигурна, че Алис ще изпита нуждата да покани… няколко върколака. Не знам, дали… дали Джейк би желал… дали смята, че би трябвало да дойде. В смисъл, дали това е правилното нещо, което трябва да направи или, че ще нарани чувствата ми, ако не го направи. Той не трябва да минава през това.
Едуард беше тих за минута. Загледах се във върховете на дърветата, почти черни срещу сивата светлина на небето.
Изведнъж, Едуард ме сграбчи около кръста и ме издърпа на гърдите си.
— Кажи ми защо правиш това, Бела. Защо реши сега, да дадеш на Алис свобода за сватбата?
Повторих му разговора, който имах с Чарли миналата нощ преди да отида да видя Джейкъб.
— Нямаше да бъде честно, ако пазех това от Чарли — заключих аз. — Което се отнася и за Рене и Фил. Трябва също така да позволя на Алис да се забавлява. Може би за Чарли ще бъде много по-лесно, ако си вземе подходящо сбогуване. Дори, ако мисли, че е твърде рано, не бих искала да го мамя и да го лиша от възможността да ме заведе до олтара — направих гримаса при думите, после си поех дълбоко дъх. — Поне майка ми и баща ми и приятелите ми ще узнаят най-добрата част от избора ми, най-многото, което ми е позволено да им кажа. Те ще знаят, че съм те избрала и ще знаят, че сме заедно. Ще знаят, че съм щастлива, където и да съм. Мисля, че това е най-доброто, което мога да направя за тях.
Едуард хвана лицето ми, изучавайки го за кратко време.
— Сделката отпада — той каза рязко.
— Какво? — ахнах аз. — Ти отстъпваш? Не!
— Не отстъпвам, Бела. Аз още ще държа на моята част от сделката. Но ти се отърваваш от неприятностите. Каквото поискаш, без никакви условия.
— Защо?
— Бела, виждам какво правиш. Ти се опитваш да направиш всички останали щастливи. И не се интересувам от чувствата на някой друг. Имам нужда само ти да бъдеш щастлива. Не се тревожи, че ще развалиш удоволствието Алис. Аз ще се погрижа за това. Обещавам, тя няма да те кара да се чувстваш виновна.
— Но, аз…
— Не. Ще направим това по твоя начин. Защото по моя начин не става. Наричам те твърдоглава, но погледни какво направих аз. Толкова упорито се бях вкопчил в представата си за това кое е най-добро за теб, а това само те нарани. Нарани те толкова дълбоко, отново и отново. Вече не вярвам на себе си. Нека щастието бъде по начин, по който ти желаеш. Моят начин винаги е грешен. И така. — Той се размърда под мен, изправяйки рамене. — Ще го направим по твоя начин, Бела. Тази вечер. Днес. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ще говоря с Карлайл. Мисля си, че ако ти дадем достатъчно морфин, няма да е толкова страшно. Струва си да опитаме. — Той стисна зъби.
— Едуард, не…
Той постави пръст на устните ми.
— Не се тревожи, Бела, любима. Не съм забравил другите ти искания.
Ръцете му бяха в косата ми и устните му се задвижиха нежно, но много сериозно, притискайки се в моите, преди да разбера какво ми говореше. Какво правеше. Нямаше много време за действие. Ако изчаках прекалено дълго, нямаше да мога да си спомня, защо трябваше да го спра. Вече не можех да дишам както трябва. Ръцете ми се впиваха в неговите, дърпайки се по-здраво в него, устата ми беше залепена към неговата и отговаряше на всеки незададен от него въпрос.