Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Излиза, че говорим за една и съща война, така ли? — попита Кройтер.
— Говорим за един и същ враг — уточни Халор. — Главният смутител на реда се намира в Некверос. Мисля, че ще се наложи да отидем там и да го помолим да престане да мъти водата.
— За да останем безработни? — каза сърдито Гебел. — Не говори глупости, Халор. Тази война в Треборея да не би да е продължение на конфликта между Кантон и Остос?
— В известна степен, да.
— Последния път ти работи за кантонците. Сега пак ли ще вземем тяхната страна?
— Не, Гебел. Сега ще се бием на страната на другите. Владетелката на Остос предложи по-добро заплащане.
— На мен това ми стига — каза Кройтер. — Аз работя за пари, а не за удоволствие. Очакваш ли в тази война да има нещо необичайно?
— Не. Засега всичко, което очаквам, са конвенционални военни действия. Съвсем определено обаче ще ни потрябва още кавалерия.
— За това ще имам грижата аз — увери го Кройтер. — Ще се върна в Плаканд и ще докарам още хора и коне. — После погледна Алтал в очите и добави: — Ще ми трябват обаче няколко от твоите буренца със злато.
— Очаквах този въпрос да се повдигне по-нататък — каза Алтал.
— Кобилата не тича без пари — цитира Кройтер известната поговорка.
— Няма ли да се задоволи и с овес?
— Тя може и да се задоволи, обаче аз няма да се задоволя.
Халор се отпусна на стола си, погледна към тавана и каза:
— Не съм наясно с най-новото развитие на обстановката в Треборея, но ако не ни бъдат поднесени някакви изненади, войната ще е доста банална. Установих контакт с някои близки родове, които ще мога да използувам в началната й фаза. Ако вие, господа, започнете да се придвижвате към Остос, ще можете да се включите във войната по-късно. Хазната на Остос е препълнена, така че ще има достатъчно пари за всички ни. Предполагам, че обстановката ще е повече или по-малко стабилизирана, когато пристигнете, така че ще успеете да наклоните везните в наша полза.
— Овчарите биха ми свършили добра работа — каза Дрегон.
— Чакай малко! — викна Гебел. — Тези с прашките са мои хора.
— Аз пък бях останал с чувството, че този път не искаш да участвуваш в играта — каза Халор.
Гебел вдигна рамене и изсумтя:
— Пътят ми така или иначе минава оттам. Освен това съм сигурен, че Гвети ще пожелае да участвува. Да не забравя: ако пристигна достатъчно късно, няма да ми се наложи да се занимавам с дълги и скучни обсади. Ще дойда да те избавя, Халор, така че да ми благодариш. А и сигурно ще си достатъчно щедър, след като ти измъкна задника от огъня.
— Ти каква роднинска връзка имаш с княз Гвети? — попита подозрително Халор.
— Пада ми се трети братовчед — призна Гебел.
— Така си и мислех. Значи това си е родова черта.
— Всички обичат парите, Халор. Хората от моя род ги обичат малко повече от останалите, това е всичко.
— Може би няма да е съвсем лесно да получите от Едон разрешение да изведете Салкан и момчетата му от Векти — предупреди ги Бейд.
— Хич и не мисля да му искам разрешението — каза надменно Гебел. — Ще им предложа злато и веднага ще зарежат овцете.
— В такъв случай аз ще трябва да им предложа повече — въздъхна Дрегон.
— Няма да посмееш! — възкликна Гебел.
— Ще видим дали няма да посмея — отвърна Дрегон и се ухили.
В късния следобед Елиар преведе Алтал и Бейд през главната порта на храма в Кейвон.
— Какви вести има от бойното поле? — попита с оживление жрецът с бели дрехи, който седеше в приемната на екзарх Едон.
— Би могло да се каже, че спечелихме войната — отвърна Елиар.
— Хвала на Дейвос! — възкликна жрецът.
— Не бих казал, че Дейвос бе пряко ангажиран със случилото се — отвърна Елиар. — Просто нашата войска бе по-добра.
— Екзарх Едон свободен ли е? — любезно попита Бейд.
— За вас е винаги свободен, скопас Бейд — отвърна жрецът. — Даде указания да бъдете приет незабавно, когато се появите. Нашествието много го разтревожи.
— Вече няма за какво да се тревожи — промърмори Алтал. — Бихте ли му предали, че сме тук?
— Веднага — отвърна жрецът, отиде до вратата, отвори я и надникна в кабинета на екзарха. — Скопас Бейд е тук, ваше преосвещенство.
— Да заповяда, братко Ахас — чу се пресипналият глас на Едон.
— Да, ваше преосвещенство — отвърна жрецът, отвори вратата по-широко и се поклони на Бейд. — Заповядайте, скопас Бейд.
Бейд въведе приятелите си в изящно мебелирания кабинет на Едон, поклони се небрежно и каза:
— Нося добри новини, ваше преосвещенство. Нашествениците бяха отблъснати и опасността премина.
— Спасени сме! — възкликна Едон и на набръчканото му лице изгря усмивка.