Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Тревогите й, че може да се наложи да вечеря с Престън Мадок по прякор Джордан Банкс, вероятно с черни свещи и оголен череп на масата, се оказаха безпочвени. Той отвори бутилка бира „Гинес“ и тихо седна на масата, без да отправи покана към нея.
Седеше на разстояние около пет мера от нея и я гледаше.
С периферното си зрение Лейлъни разбираше кога той хвърля погледи към нея и дори я гледа продължително. Всъщност не й беше проговорил, откакто бяха в онова бистро западно от Вегас. Понеже открито каза, че той е убил брат й, сега доктор Смърт й се сърдеше.
Човек би си помислил, че маниаците-убийци не са чак толкова чувствителни. Имайки предвид техните престъпления срещи подобни на тях човешки същества и срещу човечеството като цяло, редно би било поне да си дават сметка, че хората ще се опитват да оспорват виждането им или дори да ги засегнат и да ги обидят. В съвместния живот с Престън обаче Лейлъни откри, че маниаците са много по-раними дори от момичетата в пубертетна възраст. Почти усещаше агресивността и арогантността, които той излъчваше.
Престън, разбира се, знаеше, че е убил Лукипела. Едва ли страдаше от амнезия. А пък и не беше убил и заровил Лукипела, без да съзнава случващото се. И все пак той сякаш мислеше, че Лейлъни е показала лоши обноски, като е споменала за едно от мрачните му деяния по време на обяд, и то пред абсолютно непознат човек. Така беше поставила под съмнение неговата искреност по въпросите на извънземните лечители и техния всмукващ лъч.
Тя беше убедена, че ако вдигне поглед от книгата и се извини, Престън ще се усмихне и ще отговори нещо от типа на: „Няма нищо, тиквичке, всички правят грешки.“
В момента го чакаше неговата любима. Безжизнена и отпусната като пън. Самата мисъл за интимни преживявания с нея го ободряваше и не му позволяваше да бъде намръщен и мрачен. Докторът на смъртта хапна набързо и се върна в спалнята, като този път затвори вратата след себе си. На масата остави пликовете, пластмасовите чинийки и мръсните пластмасови лъжички. Знаеше, че Лейлъни ще почисти след него.
Тя веднага скочи от леглото, грабна дистанционното на телевизора и включи една програма, на която даваха не чак толкова смешен комедиен сериал. Усили звука, за да не чува страстните въздишки и пъшкане, които може би щяха да идват от другия край на караваната.
Докато родителката на вълшебни деца лежеше безчувствено, а Престън беше обсебен от любовните си преживявания в тяхното проклето любовно гнезденце, Лейлъни повдигна матрака, отлепи изолирбанда и леко опипа вътрешността. Вътре беше скрит малък найлонов плик, в който преди месеци беше пъхнала ножа, за да не пробие той пълнежа на матрака.
Но найлоновият пакет на пипане не беше същият. Формата, размерът и теглото бяха много по-различни.
Пликът беше празен. Тя го извади и веднага установи, че ножът е изчезнал. На негово място беше сложена фигурката на пингвин, която беше принадлежала на Тетси и която Престън беше взел със себе си, защото му напомняла за Луки. И която Лейлъни беше подарила на Дженива Дейвис.
Глава 58
Полунощ в Сакраменто: тези три думи не биха могли да послужат никога за име на любовен роман или на известен мюзикъл на Бродуей.
Като всяко друго място и този град притежава особена красота и собствен чар. Но на един притеснен и изморен пътник, който пристига през нощта и търси евтино място да преспи, щатската столица му се струва най-забутаното и забравено от Бога място.
Отбивката от магистралата отведе Мики в зловещо тиха и безлюдна търговска зона: никой не се виждаше наблизо, а камарото й беше единствената кола на улицата. Десетки километри с бетон, разпрострял се хоризонтално или на дължина. Тази атмосфера я потискаше въпреки арките светлинни знаци, появяващи се от време на време. От контраста сенките бяха остри, а обкръжаващата я среда й се струваше като средновековна. Дори в един клон с кафяви листа й се привидяха мъртви плъхове. Очакваше да завари едва ли не всички обитатели на града мъртви или умиращи от чума.
Въпреки самотните улици причината за нейното напрежение беше само вътрешна. По време на дългото шофиране на север тя имаше доста време да обмисли всичките си варианти на действие и вариантите за провал на спасителната мисия.
Откри един мотел, в който нейният оскъден бюджет й позволяваше да наеме стая. Интересно, но служителят на рецепцията хем беше жив, хем от този век. Надпис на тениската му настояваше: ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРЪТ! Малко зелено сърце стоеше вместо точка под удивителния знак.
Тя занесе куфара и хладилната чанта в стаята на приземния етаж. Докато караше, беше изяла само една ябълка.