Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Може би мислиш, че не е редно да говоря така за баща си, но той ме мразеше, разбираш ли? Бях единственият му син и исках да е доволен от мен, но не си спомням някога да е показал, че ме обича. Мама беше тази, която ме окуражаваше и направи от мен човек — довърши тихо той.
Двамата седяха замислени, без да говорят, и в съзнанието на Матилда изведнъж изникна образът на Марвин. Родителите са отговорни за толкова много неща — цяло чудо беше, че тя и Фин изобщо са успели да пораснат.
— След смъртта на баща ми разбрах каква е била причината за неговата студенина — продължи Фин. — Той не е бил мой баща. Малко преди да умре, мама ми каза, че съм бил осиновен. Мисля, че по някакъв начин, дълбоко в себе си, аз вече съм го знаел. Когато останахме сами с мама, това вече беше без значение. Тя беше добра майка и аз много я обичах.
— Ами истинските ти родители? Никога ли не си искал да узнаеш кои са?
— Не. Мама умря, преди да успее ми разкаже за тях и аз никога не си направих труда да ги потърся. Мама си беше мама. Единствената майка, която съм имал, и съм искал да имам. Тя беше добра жена. След смъртта й се колебаех дали да не стана свещеник. Като католичка, тя винаги бе искала и се бе надявала да се обрека на църквата, но аз премного обичам земята и конете, за да се откажа от тях. — Той се усмихна широко. — Предположих, че ще работя по-добре за Бога, като посветя живота си на конете, отколкото да се затворя сред четирите стени на църквата.
Матилда видя блясъка в очите му и си помисли, че не бе подозирала за тази страна от характера на Фин, почувства се неловко.
— Религията не е за мен — каза внимателно тя. — Твърде много неща съм преживяла, за да мога да повярвам в любовта на всемогъщия и всеопрощаващ Бог.
Фин задържа погледа си върху нея, после въздъхна.
— Разбирам те. И на мен войната ми отвори очите. Вярата ми беше подложена много пъти на изпитание. Трудно е да вярваш в Бога, когато около теб е касапница и най-добрите ти приятели умират. — Той загаси пурата си. — Въпреки всичко вярата ми е част от мен. За мен тя е нещо много лично. Нямам намерение да я разпространявам или да те убеждавам да повярваш, просто искам да изживея живота си по най-добрия начин. — Той се усмихна отново. — Не знам защо изобщо ти говоря тези неща. Сигурно ме мислиш за смахнат на тема религия или в най-добрия случай за дърдорко. Не ми обръщай внимание.
Матилда се наведе напред и хвана ръцете му.
— Благодаря ти, че ми имаш доверие и че сподели с мен как се чувстваш — каза нежно тя.
Той не отдръпна ръката си, а започна да гали пръстите й.
— С теб е толкова лесно да се говори, Моли. Не знам защо, но съм сигурен, че ще ме разбереш.
Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Така й се искаше да приглади назад тъмните къдрици, които закриваха челото му. Искаше й се да го привлече в прегръдките си и да го задържи там, докато сянката в очите му не изчезнеше напълно. Войната бе отговорна за много неща и тя съжаляваше, че няма неговата вяра.
Разумът надделя, тя издърпа ръката си и се зае с чиниите. „Какво, за бога, правиш? — помисли си тя, ядосана на себе си. — Стегни се, жено, да не си загубила и последното си зрънце разум?“
Пусна чиниите в мивката, после включи радиото.
— Не трябва да се погребваш по този начин в Уилга, Фин — каза тя с прегракнал глас. — Можеш да излизаш, да се виждаш и с други хора и да се забавляваш.
От радиото зазвуча красив виенски валс и изпълни тишината.
— Думите ти са много мъдри за човек, който почти не излиза от Чаринга. Защо никога не ходиш на танци и забави? Как така още не си се омъжила?
— Имам много работа — кратко отвърна тя. — Освен това животът ми е пълноценен и без да съм омъжена.
Фин стана и бързо се приближи до нея. Топлите му ръце хванаха нейните и той я обърна към себе си.
— От къде толкова много гняв у теб, Моли? Кой те е наранил така жестоко, че си се отдръпнала от целия свят?
Матилда се опита да се отскубне, но той не я пусна. Тя погледна нагоре към него, главата й едва стигаше до средата на гърдите му. Никога преди не бяха заставали толкова близо един до друг и това предизвикваше странни усещания у нея.
— Не съм ядосана — каза задъхано тя. — Просто съм свикнала да живея по този начин. Ти май забравяш, Фин, че аз съм една стара жена и е твърде късно да се променям.