Последните Тюдори

Научавам, че в двора в Лондон също не е много весело. Елизабет изпада в ревниво отчаяние при новината от Единбург, че нейната съперница-кралица и братовчедка очаква дете. Мери, кралицата на шотландците, и нейният млад съпруг Хенри, лорд Дарнли, скоро ще дадат на Шотландия престолонаследник с кралска кръв, а на Англия — още едно дете с права над трона на Елизабет. Когато сър Уилям ми съобщава това, за миг ме обзема рядко чувство на задоволство, че съм далече от двора. Не мога да си представя на какъв тормоз ще бъдат подложени придворните дами от Елизабет, ако кралица Мери роди момче. Толкова ми се иска да можех да съм с Катрин и да я чуя как се кикоти при тази мисъл. Ние раждаме нови наследници с бързината, с която Елизабет отхвърля старите. Щеше да е забавно, ако не беше толкова жестоко.

Робърт Дъдли остава уверен, че Елизабет ще се омъжи за него на Сретение Господне, в съответствие с клетвата си, но януари идва и отминава, а после отминава и Сретение Господне, без Елизабет да даде съгласието си. Не зная как го залъгва — вероятно с поредното обещание или поредното убедително забавяне, — но нейният свещеник заявява в проповед, че празникът Сретение Господне вече не съществува, че сега това е ерес, така че навярно денят за годежа на Робърт е изчезнал заедно със старата традиция.

Раздразнителността на Елизабет по отношение на съперничките ѝ се превръща в страх, когато кралица Мери обявява, че е законната кралица на Англия. Въпросът кой следва да бъде посочен за наследник на Елизабет внезапно губи значимостта си, тъй като кралица Мери обявява Елизабет за узурпаторка. Разполага с подкрепата на новия папа, Пий V, за да изкаже подобно твърдение, и така цяла Европа се обръща срещу Елизабет. Испанците подкрепят кралица Мери заради вярата ѝ, французите я подкрепят по семейни причини, а половин Англия е готова да се вдигне в нейна защита, ако премине през границата начело на папистка армия. Би могла да поведе свещена война в сърцето на Англия и да спечели трона по право и с благословията на папистката Църква. Разбира се, когато ме пускат в леденостудената градина за кратка половинчасова разходка, аз си мисля само, че моето нарушение и простъпката на Катрин стават още по-маловажни в сравнение с обявяването на война от страна на кралица Мери. Но знам, че то сигурно е хвърлило Елизабет в примесен с ревност ужас. Тя няма да бъде в състояние да мисли за нищо друго. Няма да говори за никой друг. Няма да има милост към никого.