Три сестри, три кралици

Шотландските лордове умоляват херцога на Олбъни да се върне, но не и аз. В негово отсъствие Хари ми пише за траен мирен договор между Англия и Шотландия, за мир в пограничните земи. Пише дълго, загрижено писмо, сякаш никога не е изричал оскърбления към мен. Пише за загрижеността си за своя племенник, моя син, признавайки, че Джеймс е наследникът както на Англия, така и на Шотландия. Пише, че Бог все още не е благословил него и кралицата с момче, никой не може да каже защо — Божията воля не може да бъде поставяна под въпрос, — но е възможно един ден Джеймс да бъде призван да стане крал на един обединен остров. Замаяна от амбиция, си мисля, че Джеймс ще бъде крал, какъвто никога не е имало, от Артур Британски насам. Кардинал Улзи ми пише с обичайното си уважение — трудно ми е да повярвам, че вечеря всяка вечер с чичото на изоставения ми съпруг и чува за мен единствено лоши неща. Дори лорд Дейкър сменя тона, сега, когато отново съм почитана като английска принцеса и вдовстваща кралица на Шотландия — и, след заминаването на Олбъни за Франция, съм единственият регент.

Няма причина синът ми да не бъде коронован за крал следващата пролет, когато ще стане на дванайсет. Защо не? Той е възпитан да бъде крал, знае, че това е неговото предопределение, обучаван е като крал, охраняван предано и неотклонно от Дейви Линдзи, и цял живот е бил обслужван на едно коляно. Никой, който го срещне за пръв път и го види такъв, едновременно учтив и благоразумен, не би могъл да се усъмни и за миг, че вече възмъжава, че е готов да поеме във властта. Дванайсет години е подходяща възраст, на която едно момче да встъпи във владение — достатъчно голям е за брак, защо не и за коронация? Какъв по-добър начин да сплотим кралството от коронацията на краля?

Точно когато съм решила да прокарам това решение, против желанието на лордовете, които биха предпочели да изчакат, херцогът на Олбъни се връща без предупреждение, твърдо решен да воюва с Англия, а синът на Норфолк, графът на Съри — жесток военачалник и син на жесток военачалник — разрушава град Джедбург и взривява абатството, за да покаже английската власт над беззащитните шотландци.

Пиша отчаяно на Хари. Това не е начинът да убеди шотландските лордове да приемат сина ми като крал! Ако иска да владее Шотландия чрез Джеймс и мен, трябва да ми даде пари да подкупя съвета, трябва да ме представи като миротворец. Ако иска да го направи чрез сила, по-добре да доведе армия в Единбург и да наложи законно управление; тормозът над бедните хора по границите не води до нищо, освен да ги кара да оказват още по-ожесточена съпротива срещу Англия, нито пък пропъжда съмненията на лордовете по отношение на мен.

Разбира се, Олбъни трябва да отговори на предизвикателството, и повежда новите си войски от Франция срещу Англия с тежки оръдия и стотици наемници. Този път води със себе си огромна армия. Напълно раздвоена съм. Разбира се, искам да укрепя мощта и влиянието на Шотландия, разбира се, че съм развълнувана при мисълта за една нова граница за нов крал — ако Олбъни успее да измести границата на юг и да включи Карлайл и Нюкасъл в Шотландия, тогава синът ме ще получи голямото наследство, което баща му мечтаеше той да има.