Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Уви, да.
— Ще ѝ пиша — казвам припряно. — Нали ще занесете писмата ми до Англия на връщане?
Колкото и да е странно, той се държи така, сякаш му се иска да откаже.
— Какво има? — питам настоятелно. — Защо гледате така?
— Наредено ми е всички писма да се оставят незапечатани. Можете да пишете, и аз ще ги занеса, но честта ми налага да ви предупредя, че трябва да останат отворени.
— Защо?
Той пристъпва смутено от крак на крак.
— За да е ясно, че не пишете любовни писма — казва.
— На кого? — питам.
Той преглъща с усилие.
— На когото и да е.
Ако това не беше толкова ужасно, щеше да е забавно.
— Мили Боже, човече, нима не знаете, че лорд Дейкър чете всичко, което пиша, и винаги го е правил? Шпионира и разкрива дори мислите ми, още преди да са ми хрумнали? И въпреки това не разполага с доказателства срещу мен? Кой според вас ме обича в Англия, където Гавин Дъглас ме нарича блудница пред брат ми, и никой не му търси сметка?
Възцарява се ужасено мълчание. Осъзнавам, че съм говорила твърде необмислено. Не бива никога да изричам думата „блудница“. Трябва да бъда, съгласно непохватния израз на Мери, над скандалите.
— Както и да е, мога да отнеса писмата ви, ако са незапечатани — казва той безпомощно. — Но сега трябва да говоря с регента.
— Ще дойда с вас — казвам.
Явно пратеникът би предпочел да се срещне с Олбъни насаме, и скоро разбирам защо. Донесъл е писмо от Хари, което обвинява Олбъни, че ме е прелъстил, обвинява го в „отвратително оскърбление“ и в това, че е се е опитвал да ми издейства развод противно на моите интереси и с цел удовлетворяване на собствените си стремежи. Толкова съм ужасена от тези думи на брат ми, че почти не мога да събера сили да гледам Олбъни, докато пратеникът чете тези обвинения с тих, монотонен глас, сякаш му се иска да не можем да го чуем и да не му се налага да ги изрича.
Олбъни е побледнял от ярост. Забравя изискванията на рицарството и говори презрително с пратеника. Казва, че наистина се е обърнал от мое име към Светия Отец относно развода ми, по моя молба; но че самият той е женен мъж и е верен на съпругата си. Не ме поглежда, и знам, че с пламналото си лице и сълзите по бузите си изглеждам като виновна глупачка. Херцогът казва хапливо на английския пратеник, че въпросът за развода ми е изложен пред папата и че Светият Отец единствен ще отсъди по него. Самият Олбъни просто е предал съобщението.
— Как е могъл брат ми да каже такива неща? — прошепвам на пратеника, който хвърля поглед към мен, а после свежда глава в лек поклон.
Олбъни казва, че намира за необичайно кралят на Англия да обвинява собствената си сестра, че е станала метреса на чужд мъж. Пратеникът е принуден да замлъкне. Промърморва само, че носи писмо, което трябва да представи на шотландските лордове, и излиза от стаята.
Както и аз можех да му кажа, шотландските лордове не се интересуват от някакъв си пратеник от Англия, особено такъв, който идва да клевети техния регент и тяхната вдовстваща кралица. Мръщят му се, а един от по-старите, по-гневливи лордове дори напуска залата на съвета, затръшвайки вратата след себе си. Посрещнат с мрачна враждебност, пратеникът изчита нелепите искания на Хари с тих глас, а шотландските лордове отвръщат, че всички до един са готови да служат под управлението на регента, Олбъни, докато моят син, кралят, навърши пълнолетие, и че са щастливи, че регентът посочва възпитатели и настойници, избрани измежду тях, съобразно моите желания. Приемат като скверна лъжа намека, че регентът и аз сме любовници. Заявяват, че съпругът ми и неговият чичо са предатели, прокудени от кралството, и че всички знаят, че синът ми Александър, малкият херцог на Рос, е починал от болест. Пратеникът си тръгва, тътрейки крака. Наблюдавам с наслада унижението му.
Надявам се да се върне в Лондон и да каже на Хари, че постъпил глупаво, отнасяйки се така с шотландците. Надявам се да се върне в Лондон и да каже на Катерина, че живея отделно от Арчибалд и никога няма да се върна при него, и не съм съгласна, че една съпруга трябва да прощава на изневеряващ съпруг, не съм съгласна, че една съпруга от династията на Тюдорите трябва да бъде недосегаема за критика. Надявам се, когато се върне в Лондон, да каже на Мери, че съжалявам за смъртта на сина ѝ, но би трябвало да се радва, задето никой не намеква, че е бил убит. Надявам се пратеникът да ѝ съобщи, че сега, когато Арчибалд е в изгнание, отново разполагам с рентите и доходите от имотите си, и си купувам нови рокли. Нямам нужда никой от тях да ми помага. Отказала съм се и от тримата.