Били Стрейт [bg]

Без уличните задръствания отиването до Студио Сити й отне петнайсет минути. Утринният бриз вееше косите й, успя да намери време да спре в „Дюпарс“ близо до Лоръл, за да си купи кафе и ябълков сладкиш за из път. На паркинга пред кафеникавата сграда бе паркирана сива акура, но от шофьора нямаше и следа. На регистрационната табела пишеше „SHERRI“. Тя паркира до нея и докато закусваше в колата, пристигна Уил в цивилната си кола — черна тойота супра. Носеше мръснобял ленен костюм, черна поло блуза, черни изрязани обувки, изглеждаше готов за курорт в Палм Спрингс. Тя бе облечена в обичайните си сако и панталон.

Той хвърли един поглед на сградата.

— Ама че дупка!

— Рамзи живее като крал, а с него се отнася като със слуга. Може би на човека накрая му е избила чивията.

— Защото не е знаел, че ти си психоаналитик — отвърна той. — Всъщност има смисъл в думите ти.

— Искаш ли още? Хрумна ми снощи: тялото на Лиза бе оставено на открито, без никакъв опит да се скрие. Същото е било и с Илзе Егерман. Сякаш иска да се изфука — вижте какво мога да направя и да ми се размине. През целия си живот Балч е бил потискан от Рамзи, получавал е огризките, бил е обиждан. Какъв по-добър начин да си го върне, освен да отнеме жената на Рамзи, после да я захвърли и да го оповести пред целия свят.

— Да я отнеме? — повтори Уил. — Мислиш, че между Балч и Лиза е имало нещо?

— Мисля, че на Балч му се е искало. Той не е Адонис, но тя някога е излизала с него, а и знаем, че си е падала по по-възрастни мъже. Дали се е съгласила да започнат отново — това знае само Балч. Освен ако не намерим нещо вътре.

Приближиха към вратата с пистолети в ръце. От опит знаеха, че детективите по принцип стрелят рядко, но най-често им се налага, когато изпълняват разпореждания за обиск.

Петра отключи вратата и влезе първа. На бюрото седеше някой и тя приготви деветмилиметровия си пистолет.

Млада жена в делови костюм се мъчеше върху кръстословицата в утринния вестник. При вида на оръжията по лицето й се изписа ужас. Хубава брюнетка с много къса коса, тъмни очи, вероятно испаноговореща.

— Коя сте вие? — попита Петра.

Уил беше зад нея. Усещаше дъха му.

Жената заговори треперливо, едва чуто:

— Шери Америън. Аз съм адвокат.

Акурата на паркинга.

— Адвокат на господин Балч ли?

— Не — каза Америън. — Работя за Лорънс Шик. — Сега гласът й бе по-стабилен и леко остър от презрението, прокраднало се в него, а очите й бяха станали хладни. — Ще ми позволите ли да ви покажа документите си? Те са там, в чантата ми. Имам предвид — без да ме застреляте междувременно.