![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Можеше да е навсякъде.
Ще почака още няколко часа. От брадата, шапката и шлифера му ставаше топло. Една студена напитка ще му се отрази добре, имаше десет долара в джоба си и още пари в колата, паркирана на шест пресечки оттук. Но един откачен клошар с пари можеше да привлече внимание, затова реши да се задоволи с вода от чешмичката.
Имаше една в другия край, близо до синагогата. Ще отиде до най-северния край на „Оушън Франт“, ще се обърне, ще се върне, ще пие, ще повтори всичко няколко пъти, ще се направи, че подремва и ще приключва за днес.
Трябваше да остави хлапето. Каза си, че всичко е наред, но мисълта му заседна на гърлото. Голяма гореща пъпка, пълна с гной, която плачеше да бъде изстискана.
Предпочиташе да се остави на интуицията си. Да избегне натрупването на напрежение.
Майка му беше неимоверно импулсивна, преди съвсем да откачи. Пушеше по пет кутии на ден, чоплеше си лицето, поклащаше се, докато шиеше, тъпчеше се с храна, после гладуваше с дни. Когато я прибраха в болницата, започна да си блъска главата в стената — като някое дете аутистче, затова я заставиха да носи футболен шлем. Рокля на цветя и шлем — на какъв пост играеш, мамо? Изглеждаше отчайващо и той правеше всичко възможно да избегне посещенията при нея.
Тя почина преди десет години и той беше единственият й жив роднина. Чрез местен адвокат поиска от болницата да я кремират и я погреба в родното й място.
Мисълта за нея не предизвикваше никаква емоция. Беше му горещо, чувстваше се обезкуражен, хич не му харесваше, че остави работата недовършена. В момента най-вече го мъчеше жегата. Само това чувстваше.
Отне му цял час, докато премине още два пъти по алеята, като междувременно му ставаше все по-ясно, че няма да свърши нищо.
Нито едно хлапе не приличаше на онова от портрета. Стигна до чешмичката, напълни стомаха си с вода и си избърса брадата. Един турист също се канеше да пие, но размисли. Ето това се казваше убедително представление.
Най-близката пейка бе заета от млада двойка в трикотажни дрехи. Той се завлече дотам, мърморейки си, намести задника си на ъгъла и двамата младежи станаха и си тръгнаха.
Много добре!
Службата в синагогата сигурно току-що бе свършила, защото видя как някакви старци си говорят отпред, после се разотиват. Нямаше нищо против малцинствата, дори нищо против евреите, просто му се искаше тези, които могат да се погрижат за себе си, да умрат и направят място за останалите.
Макар че тези, останалите, не обичаха евреите. Един човек продаваше сувенири няколко магазина по-надолу. Как само го гледаше — с искрена враждебност.
Грозен мъж между четирийсет и петдесет, с дълга мазна руса коса, вероятно боядисана. Имаше лоша кожа, а изпод ръкавите на ужасната му лилава блуза с надпис „Ето ме, Калифорния“ стърчаха кльощави ръце.
На щанда се продаваха подобни тениски, шапки, слънчеви очила, сувенири, знаменца и пощенски картички, малкото местенце беше задръстено с боклуци. Никой не ги купуваше, сигурно защото продавачът беше дружелюбен като пираня.
Враждебен и нервен. През цялото време оглеждаше „Оушън Франт“ във всички посоки.
Интересно.
Две ченгета минаха край щанда, бутайки велосипедите, а очите на грозния продавач се разшириха и той целият се изпружи напред. За малко не се хвърли през щанда.
Да не би да искаше да им каже нещо?
Но изведнъж се спря, взе някаква кукла и се направи, че проверява цената.
Странно…
Сигурно и ченгетата си помислиха същото, защото се спряха да поговорят с него. Той се усмихна измъчено и поклати глава. Полицаите не си тръгнаха веднага. Нещо в този човек ги накара да се зачудят. Той продължаваше да се хили, премяташе куклата в ръцете си и накрая те си тръгнаха.
Продавачът дълго гледа след тях, преди да се върне към предишното си занимание: да се озърта на север, после на юг, север и пак юг. Нито за миг не поглеждаше към плажа.
Търсеше нещо определено. И някого?
Анонимното обаждане. Възможно ли беше? Нима господ беше толкова благосклонен?